— Извинете! — И се обърна, като подбра двете си придружителки. Докато си отиваше, я чуха как изсумтя високо: — Тъпи момчета!
Пъг и Роланд останаха още малко на земята, докато истеричният им пристъп отмине. После Роланд се изправи и подаде ръка на Пъг. Пъг я пое и Роланд му помогна да стане.
— Извинявай, Пъг. Нямах никакво право да ти се сърдя. — Гласът му омекна. — По цели нощи не мога да заспя от мисли за нея. Чакам кратките мигове, в които можем да сме заедно. Но от както ти я спаси, чувам само твоето име. — Младежът опипа натъртеното си гърло и добави: — Толкова се ядосах, че за малко щях да те убия. И за малко да убия себе си, да му се не види.
Пъг хвърли поглед към ъгъла, зад който се беше скрила принцесата, и кимна в съгласие.
— И аз съжалявам, Роланд. Все още не съм много добър във властта си над магията и когато си изтърва нервите, стават ужасни неща. Както с тролите. — Искаше му се Роланд да разбере, че все още си е Пъг, макар да е чирак на мага. — Никога не бих направил такова нещо нарочно… особено на приятел.
Роланд изгледа за миг лицето на Пъг и се ухили, полунасмешливо, полуизвинително.
— Разбирам. Държах се лошо. Ти си прав: тя само ни настройва един против друг. Аз съм глупакът. Тя държи на теб.
Пъг сякаш посърна.
— Повярвай ми, Роланд, не съм сигурен дали съм за завиждане.
Роланд се ухили широко.
— Тя е момиче със силна воля, няма спор. — Раздвоен дали да разкрие самосъжалението си, или да си придаде насмешлива дързост, Роланд избра второто.
Пъг поклати глава.
— Какво да правим, Роланд?
Роланд го погледна изненадано, след което се изсмя.
— Не търси съвет от мен, Пъг. Аз танцувам по свирката й повече от всеки друг. Но „момичешкото сърце е изменчиво като приумиците на вятъра“, както казва поговорката. Няма да те виня заради действията на Карлайн. — Той намигна заговорнически на Пъг. — Все пак нали нямаш нищо против да поглеждам с едно око дали вятърът няма да смени посоката си?
Въпреки умората си, Пъг се засмя.
— Аз пък помислих, че си твърде щедър с отстъпките си. — На лицето му премина сянка на угриженост. — Знаеш ли, би било по-просто — не по-хубаво, но по-просто — ако тя ме отхвърли завинаги, Роланд. Не знам какво да мисля за всичко това. Трябва да изкарам чирачеството си. Някой ден ще имам имения, за които ще трябва да се грижа. А и тази история с цураните… Всичко се струпа толкова набързо, че не знам какво да правя.
Роланд го изгледа с известно съчувствие. После сложи ръката си на рамото му и каза:
— Все забравям, че да си чирак и в същото време благородник е все още твърде ново за теб. Не мога да кажа, че съм се отдавал на толкова дълбоки размисли, въпреки че жребият ми е решен още преди да се родя. Тези тревоги за бъдещето са ми доста суховати. Защо не вземем да ги поосвежим с някоя халба хубав ейл?
Пъг кимна.
— Защо пък не. Но се боя, че Мегар ще е на друго мнение.
Роланд се почеса по носа.
— Тогава просто няма да позволим на майстор готвача да ни надуши. Хайде, знам едно място, където талпите на бараката с ейл са разхлабени. Ще му ударим чашка-две насаме.
Роланд тръгна, но Пъг го спря с думите:
— Роланд, съжалявам, че стигнахме до бой.
Роланд спря, изгледа го за миг и се ухили.
— И аз. — Протегна ръка. — Мир.
Пъг я стисна.
— Мир.
Завиха на ъгъла и спряха. Пред очите им се разкри скръбна гледка. Томас крачеше по дължината на двора от войнишките общежития до страничната порта в пълно снаряжение — стара плетена ризница над камизолата, цял шлем и метални наколенници над високите до коленете ботуши. В едната си ръка мъкнеше чугунен капак от печка вместо щит, а с другата стискаше тежко копие, дълго дванадесет стъпки и с железен наконечник, което се клатушкаше жестоко на дясното му рамо. На всичко отгоре копието му придаваше комичен вид, защото го караше да залита малко надясно и да се олюлява, докато се мъчеше да пази равновесие, без да спира да марширува.
Един сержант от гвардията на херцога стоеше и отброяваше ритъма на стъпките му. Пъг го познаваше — висок дружелюбен мъж на име Гардан. Беше потомствен кешиец, което си личеше по тъмната му кожа. Два реда бели зъби раздвоиха мъхестата му брада в усмивка, щом видя Пъг и Роланд. Широк в раменете почти колкото Мийчъм, той стоеше леко разкрачен с отпуснатата небрежност на ловец или воин. Въпреки че къдравата му черна коса беше леко прошарена, лицето му все още беше младолико и без бръчки, напук на тридесетгодишната му служба във войската. Сержантът намигна на Пъг и Роланд, изрева „Стой!“ и Томас закова на място.