Когато Пъг и Роланд се приближаваха, Гардан отсече:
— Надяс… но! — Томас се подчини. — За среща на членовете на двора, за по… чест! — Томас изпъна дясната си ръка и копието му се килна напред за поздрав. Само че наконечникът се сниши малко повече и от „мирно“ младият боец за малко да се катурне.
Пъг и Роланд застанаха до Гардан, а снажният войн им отдаде небрежно чест и ги посрещна с топла усмивка.
— Добър ви ден, скуайъри. — Обърна се за миг към Томас. — На ра… мо! Към поста, ходом… марш! — Томас замарширува към определения му „пост“ в другия край на двора пред войнишката казарма.
Роланд се засмя и попита:
— Това какво е? Допълнителна подготовка?
Гардан опря ръка на меча си, а с другата посочи Томас.
— Мечемайстор Фанън прецени, че за младия ни боец ще е от полза, ако някой се погрижи занятието му да не се разводни поради преумора или други незначителни пречки. — Сниши леко глас и добави: — Момъкът е упорит, но ще се оправи. Само е малко спънат в краката.
— Защо е допълнителната подготовка? — запита Роланд. Гардан им обясни, а Пъг поклати глава.
— Младият ни герой изгуби два меча. Първата загуба е разбираема, защото въпросът с кораба се оказа важен и небрежността в подобен момент може да се извини. Но вторият бе намерен край навеса на мократа земя следобеда, когато кралицата на елфите и свитата й си заминаха, а младия Томас го нямаше никъде. — Пъг знаеше, че Томас бе забравил напълно за занятието си, когато бе дошъл Гардел с железния свод за мангала му.
Томас стигна до края на отсечката си, направи кръгом и замарширува обратно. Гардан огледа двете натъртени и оцапани момчета и каза:
— А вие, млади ми благородия, каква сте я забъркали?
Роланд се окашля престорено и отвърна:
— Ами… давах на Пъг уроци по юмручен бой.
Гардан посегна, хвана брадичката на Пъг, вдигна лицето му да го огледа, прецени пораженията и каза:
— Роланд, напомни ми да не те каня да учиш хората ми как да боравят с меча — няма да издържим на броя на жертвите. — Пусна бладичката на Пъг и му каза: — Добре ви е разкрасено окото, скуайър.
За да смени темата, Пъг рече:
— Как са ти синовете, Гардан?
— Добре са, Пъг. Учат си занаята и си мечтаят как ще забогатеят, освен най-малкия, Факсън, който още се надява да стане войник на следващия Подбор. Останалите стават опитни колари под грижите на брат ми Джейел. — Той се усмихна тъжно. — Остана само Факсън и къщата ни опустя, макар че на жена ми, изглежда, спокойствието й харесва. — После им се ухили със заразителната си усмивка, накоято човек трудно можеше да устои. — Но скоро големите момчета ще се оженят и внуците пак ще вдигат врява у дома, поне от време на време.
Когато Томас ги приближи, Пъг попита:
— Мога ли да поговоря с наказания?
Гардан се засмя и поглади късата си брада.
— Мисля, че ще мога да си извърна очите за малко, но бъдете кратък, скуайър.
Пъг остави Гардан да си приказва с Роланд и настигна Томас, докато той отминаваше към другия край на двора.
— Как е? — попита го Пъг.
Томас му отвърна с половин уста:
— О, идеално. Още два часа и съм готов за погребение.
— Не можеш ли да починеш?
— На всеки половин час ми отпускат по пет минути да стоя „мирно“. — Той стигна до края на „поста“ си и отново закрачи към Гардан и Роланд. — Когато свършихме с покриването, на мангала, се върнах при навеса и видях, че меча го няма. Помислих, че сърцето ми ще спре. Претърсих навсякъде. За малко щях да пребия Рулф — реших, че той ми го е скрил. Когато се върнах в общежитието, Фанън седеше на нара ми и смазваше оръжието. Чак се уплаших другите войници да не се пръснат от смях, когато ми каза: „Щом смяташ, че достатъчно си усвоил меча, защо не вземеш да си поупражняваш малко постовата стъпка в пълно снаряжение“. Цял ден маршируване за наказание — добави той печално. — Ше умра.
Подминаха Роланд и Гардан и Пъг се помъчи да изпита малко състрадание. Също като на другите обаче, ситуацията му се струваше комична. Едва сдържайки смеха си, той заговорнически сниши глас и промълви:
— Аз трябва да си вървя. Ако дойде й мечемайсторът, току-виж ти наложил още един ден маршировка.
— Боговете да ме опазят дано — изпъшка Томас. — Разкарай се, Пъг.
— Като приключиш, намери ни в бараката с ейл — прошепна Пъг, остави Томас да продължи, върна се при Роланд и Гардан и каза на сержанта: — Благодаря ти, Гардан.
— Няма нищо, Пъг. Младият ни рицар новобранец ще се справи, макар че сега му е малко нанагорно. Яд го е и че си има публика.
Роланд кимна.