— Сериозно, за какво все пак се бихте?
Роланд му отвърна със смесица от хумор и съжаление:
— Дъщерята на нашия лорд благодетел, момиче с неизречим чар.
— Какво е „неизречим“? — попита Томас.
Роланд го изгледа с пиянско пренебрежение.
— Неописуем, тъпак!
Томас поклати глава.
— Не мисля, че принцесата е неописуем тъпак. — Сниши се и чашата на Роланд профуча през мястото, където допреди миг беше главата му, а Пъг отново се затъркаля от смях.
Томас се ухили, а Роланд важно се пресегна и си свали нова таша от рафта.
— Та както казвах — почна той, докато пълнеше чашата от бурето — на нашата дама, момиче с неизречими чарове — макар и с малко спорни преценки, — й е хрумнало в главицата — по причини, които само боговете биха могли напълно да разберат — да удостоява нашия тук присъстващ млад магьосник с вниманието си. Защо — след като може да си прекарва времето с мен — не мога да си представя. — Той се оригна. — Тъй или иначе, обсъдихме подходящия начин, по който трябва да се приеме такава щедрост.
Томас погледна Пъг и се усмихна широко.
— Моите съчувствия, Пъг. Със сигурност не си останал с празни ръце.
Пъг усети, че се изчервява. После се ухили злобно и отвърна:
— Така ли? А какво да кажем за един присъстващ тук новобранец, забелязан да се натиска в килера с едно момиче от кухнята? — Отпусна се назад и с нотка на престорена загриженост добави: — Страх е да мисля какво ще стане, ако Неала случайно разбере, че…
Томас зяпна.
— Ти няма да… не можеш да…
Роланд се облегна на дъсчената стена и скръсти ръце.
— Никога не бях виждал такова истинско въплъщение на риба на сухо! — Той се изправи, облещи очи и рязко отвори и затвори уста. Тримата отново избухнаха в неудържим кикот. Сипаха си още по едно и Роланд вдигна чашата си.
— Господа, тост!
Пъг и Томас също вдигнаха чашите си. Роланд заговори вече със съвсем сериозен тон:
— Каквито и спорове да сме имали досега, вие сте двама симпатяги, които с радост мога да нарека приятели. — Той вдигна още по-високо чашата си и обяви: — За приятелството!
Тримата отново пресушиха чашите и ги напълниха отново. Роланд каза:
— Да си стиснем ръцете.
Трите момчета събраха ръце и Роланд каза:
— Където и да отидем, колкото и години да минат, никога вече не ще сме без приятели.
Пъг, поразен от тези тържествени думи, извика:
— Вечни приятели!
Томас повтори думите и тримата си стиснаха ръцете да потвърдят клетвата.
Пъг се събуди грохнал и със замаяна глава. Смътната светлина от почти загасналия мангал изпълваше стаичката с полутонове от розово и черно. На вратата се почука тихо, но настоятелно. Той бавно се изправи и едва не падна — главата му все още се въртеше. Беше останал с Томас и Роланд в бараката цялата вечер и част от нощта — съвсем бяха забравили за вечерята и я бяха пропуснали, но пък бяха нанесли „сериозен удар“ на резервите на замъка с ейл, както се бе изразил Роланд. Не че бяха унищожили кой знае какво количество, но тъй като вместимостта им беше скромна, начинанието изглеждаше геройско.
Пъг нахлузи панталоните си и тръгна залитайки към вратата. Клепачите му бяха тежки, а устата — пресъхнала. Зачуден кой ли може така настойчиво да иска да влезе посред нощ, той дръпна вратата.
Нещо мъгляво профуча край него, той се обърна и видя Карлайн — стоеше насред стаята, загърната в тежко наметало.
— Затвори! — изсъска му тя. — Някой може да надникне отдолу и да види светлината на стълбището.
Пъг се подчини, все още объркан. Единствената мисъл, която проби през изтръпналия му мозък, беше, че едва ли бледата светлина от въглените ще освети кой знае колко дълбокото стълбище. Той разтърси глава да се освести и пристъпи към мангала. Подпали свещ от въглените и я поднесе към фитила на фенера. Стаята грейна с весела светлина.
Докато Карлайн оглеждаше разхвърляната купчина книги и свитъци край леглото му, мисълта на Пъг започна постепенно да се прояснява. Принцесата надникна във всяко ъгълче на стаята и накрая каза:
— Къде е онова драконско нещо, дето си го гледаш тук?
Очите на Пъг се фокусираха малко и напъвайки удебеления си език, той отвърна:
— Фантус ли? Отишъл е някъде да си върши огнедрейкските работи.
Тя свали наметалото си.
— Добре. Той ме плаши. — Седна на неоправената постеля на Пъг и го изгледа строго. — Искам да поговоря с теб.
Очите на Пъг се разшириха и той зяпна изумен, защото Карлайн, беше само по лека памучна нощница и макар да я покриваше от шията до глезените, тя беше тънка и обезпокоително прилепнала по тялото й. Пъг изведнъж осъзна, че той самият е само по панталони, бързо грабна туниката, лежаща захвърлена на пода, и я надяна. Докато се бореше с нея, последните утайки от алкохолната мъгла се изпариха.