— Богове! — прошепна той в паника. — Ако баща ти разбере, ще ми отреже главата.
— Няма, стига да ти дойде умът в главата да говориш по-тихо — отвърна му тя сприхаво.
Пъг седна на столчето край постелята и ужасът съвсем го отрезви. Забелязала окаяното му състояние, тя го изгледа неодобрително и каза:
— Ти пиеш. — И след като той не отрече, добави: — Двамата с Роланд не дойдохте за вечеря и аз се зачудих какво може да ви е задържало. Добре, че татко също пропусна вечерята с придворните, иначе щеше да прати някого да ви намери.
Притесненията на Пъг започнаха да растат с тревожна скорост. Той си спомни всички истории каква ужасна съдба очаква простосмъртните, любовници на благородни дами. Това, че Карлайн беше тук неканена и че между тях не беше станало нищо, му се струваше дребна подробност, която едва ли щеше да смекчи гнева на херцога. Преглъщайки паниката си, Пъг каза:
— Карлайн, не можеш да останеш тук. Ще донесеш и на двама ни такива неприятности, каквито не мога и да си представя.
Тя то погледна решително.
— Няма да си отида, докато не ти кажа това, заради което дойдох.
Пъг разбра, че е безсмислено да спори — твърде много пъти бе виждал този поглед, — и въздъхна примирено.
— Е, добре, и какво е то?
При този тон очите на Карлайн се разшириха.
— Ако ще се държиш така, няма да ти кажа!
Пъг едва потисна стона си, затвори очи, разтърси бавно глава и каза:
— Извинявай. Моля те, какво искаш да направя?
Тя потупа постелята до себе си.
— Ела седни тук.
Той се подчини, стараейки се да уталожи чувството, че съдбата му — внезапно секнал живот — е предрешена от това капризно момиче. По-скоро се срина, отколкото седна до нея. Тя се ухили на стона му.
— Ама ти си пиян! Как е?
— В този момент не е много приятно. Чувствам се като кухненски парцал.
Тя се опита да покаже състрадание, но сините й очи заискриха насмешливо. После се нацупи престорено и каза:
— На вас, момчетата, все се падат най-интересните неща, като да въртиш меч и да стреляш с лък. Да си възпитана дама е толкова досадно! Баща ми ще получи пристъп, ако някой път изпия повече от чашка разредено вино на вечеря.
С нарастващо отчаяние в гласа Пъг й отвърна:
— Това е нищо в сравнение с пристъпа, който ще получи, ако те намерят тук. Карлайн, защо си дошла?
Тя пренебрегна въпроса.
— Какво правехте двамата с Роланд следобед, биехте ли се? — Той кимна. — Заради мен? — попита тя с блясък в очите.
Пъг въздъхна.
— Да, заради теб. — Доволният й поглед го подразни и в гласа му се прокрадна възмущение. — Карлайн, ти злоупотребяваш с него.
— Той е безгръбначен тъпак! — сряза го тя. — Ако му кажа да скочи от стената, ще го направи.
— Карлайн! — едва не изхленчи Пъг. — Защо трябва…
Тя прекъсна въпроса, наведе се и покри устата му със своята. Целувката се получи едностранчива, защото Пъг беше твърде объркан, за да реагира. Тя бързо се изправи, оставяйки го зяпнал, и каза:
— Е?
— Какво? — изломоти вдървено Пъг.
Очите й лумнаха.
— Целувката, простак такъв!
— О! — отвърна Пъг все още слисан. — Беше… приятно.
Тя скочи и го изгледа с очи, разширени от смесица на гняв и смут. Скръсти ръце пред гърдите си и затупка с краче по пода като летен порой, чукащ по кепенците на прозорците. Гласът й стана нисък и дрезгав.
— Приятно!? Това ли е всичко, което имаш да ми кажеш?
Пъг я загледа. В гърдите му бушуваше невероятна гмеж от най-противоречиви чувства. Паниката му се бореше с почти болезненото осъзнаване колко мила изглежда Карлайн на бледата светлина — живо и одухотворено лице, тъмна коса, спусната свободно около лицето й; тънката нощница бе впита на гърдите й над скръстените ръце. Собственото му смущение неволно му придаваше небрежен вид, което още повече възпламени раздразнението й.
— Ти си първият мъж — без да се смята татко и братята ми, — когото съм целувала, и единственото, което имаш да кажеш, е „приятно“!?
Пъг, все още понесен от бурните чувства, изломоти:
— Много приятно.
Тя сложи ръце на кръста си — което раздвижи нощницата й в нови смущаващи посоки — и го загледа отгоре с израз на открито неверие. После с много сдържан тон му каза:
— Значи аз идвам тук и се хвърлям в ръцете ти. Рискувам да ме изпратят в някой метох за цял живот! — Пъг забеляза, че не се сети да спомене какво чака него. — Всички други момчета — и немалко от по-възрастните благородници на Запада — ще си счупят краката, за да спечелят вниманието ми. А ти се държиш с мен като с някоя кухненска слугиня, мимолетна забава за младия лорд.