— Извинете, че ви събудих, скуайър, но майстор Кълган иска веднага да се явите при него — съобщи той. — Веднага — повтори мъжът, взел облекчената физиономия на Пъг за сънливо объркване. Пъг кимна и затръшна вратата.
Беше облечен, защото бе заспал с дрехите си. Стоеше насред стаята и сърцето му биеше лудо. Очите му сякаш бяха поръсени с пясък, а стомахът му се бунтуваше, в устата му имаше гаден вкус. Пристъпи до масичката, плисна лицето си със студена вода и измърмори, че никога вече няма да пипне чаша.
Завари магьосника застанал над купчина лични вещи и книги. На столчето до постелята на магьосника седеше отец Тъли. Жрецът гледаше мага, който трупаше още и още върху стремително нарастващия куп, и накрая каза:
— Кълган, не можеш да вземеш всички тези книги. Само за тях ще ти трябват две товарни мулета, а къде ще ги сложиш на кораба и каква работа ще ти свършат — изобщо не разбирам.
Кълган погледна двете книги в ръцете си като майка, пазеща близначетата си.
— Но аз трябва да ги взема, за да продължа обучението на момчето.
— Ба! По-скоро за да имаш какво да мъкнеш по лагерите и на борда на кораба. Не ми изтъквай оправдания. Ще трябва да яздите бьрзо, за да минете Южния проход, преди да се заснежи. А кой може да чете в кораб, който прекосява Горчиво море през зимата? Момчето ще прекрати заниманията си само за един-два месеца, а му остават още близо осем години да се учи. Дай му да отдъхне.
Пъг се смути от разговора и се опита да зададе въпрос, но двамата каращи се старци не му обърнаха внимание. След още няколко увещания от страна на Тъли Кълган се предаде.
— Май си прав — каза той и хвърли книгите върху постелята си. Забеляза чакащия на вратата Пъг и попита учуден: — Какво? Ти още ли си тук?
— Все още не си ми казал защо ме повика, Кълган.
— О? — възкликна Кълган и очите му замигаха на парцали, като на бухал, събуден от светлината. — Не съм ли? — Пъг кимна. — Е, добре. Херцогът нареди да тръгнем призори. Джуджетата не са отговорили, но той няма да чака повече. Северният проход почти със сигурност вече е затворен и той се бои, че и Южният вече е заснежен. — Кълган добави по-скоро на себе си. — И как не. Нюхът ми за времето надушва, че скоро ще падне и тук. Чака ни ранна и люта зима.
Тъли поклати глава и се изправи.
— И това от устата на човек, който предсказа суша преди седем години, когато ни сполетяха най-големите наводнения, откак се помним. Магьосници! Шарлатани сте вие, до един. — Той пристъпи бавно до вратата и се обърна към Кълган, а заядливото му изражение се замени с искрена загриженост. — Макар че този път си прав, Кълган. Костите ме болят отвътре. Зимата иде.
Тъли си излезе и Пъг попита:
— Значи тръгваме?
— Да! — раздразнено му отвърна Кълган. — Не ти ли го казах току-що? Събирай си нещата, и по-бързо. Ще съмне след по-малко от час.
Пъг се обърна да излезе и Кълган му подхвърли:
— А, чакай малко, Пъг.
Магьосникът пристъпи до вратата и надникна през нея да се увери, че Тъли вече е слязъл по стълбите и няма да го чуе. После се обърна към Пъг и каза:
— Не забелязах нищо грешно в поведението ти… но ако в бъдеще пак те споходи някой среднощен гост, съветвам те да не се подлагаш на подобно… изпитание. Не съм сигурен, че ще се справиш голкова добре втори път.
Пъг пребледня.
— Ти си чул?
Кълган посочи едно кътче, където подът се събираше със стената.
— Твоето изобретение с мангала излиза от стената на една стъпка отдолу и се оказа великолепен проводник на звука. — Той добави разсеяно: — Ще трябва да проверя дали ще предава звука толкова добре и като се върнем. — Обърна се към момчето и добави: — Тъй или иначе, снощи работих до късно и нямах намерение да подслушвам, но чух всяка дума. — Пъг се изчерви. Кълган продължи: — Не исках да те притеснявам, Пъг. Ти постъпи правилно и прояви забележителен разум. — Той сложи ръка на рамото на Пъг и добави: — Боя се, че не съм най-добрият съветник за такива неща, тъй като опитът ми с жените е оскъден, да не говорим за такива млади и вироглави същества. — Погледна Пъг в очите и каза: — Но поне доколкото знам, почти е невъзможно в разгара на мига човек да осъзнае дълготрайните последствия. Гордея се, че ти успя да го направиш.
Пъг се усмихна самоуверено.
— Не беше никак трудно, Кълган. Просто задържах ума си съсредоточен върху нещо.
— Какво по-точно?
— Екзекуцията.
Кълган се засмя хрипливо.
— Ясно. Но провалът щеше да е не по-малко ужасен и за принцесата, Пъг. Една отрасла в голям град благородничка в източния двор би могла да си позволи да си има колкото си иска любовници с какъвто и да е ранг, стига да запази дискретност, но на единствената дъщеря на пограничен херцог, при това толкова близък родственик на краля, не е позволен подобен разкош. Тя трябва да бъде извън всякакви подозрения. Дори подозрението може да навреди на Карлайн. И този, който я обича и е загрижен за нея, трябва да го има предвид. Разбра ли ме?