Пъг кимна, вече напълно успокоен, че е успял да устои на снощното изкушение.
— Добре, зная, че в бъдеще ще внимаваш. — Кълган се усмихна. — И не обръщай внимание на стария Тъли. Той просто е бесен, защото херцогът му нареди да остане. Все още си въобразява, че е млад като послушниците си. А сега тичай да се приготвиш. Ще съмне след по-малко от час.
Пъг кимна и се забърза, а Кълган остана да оглежда куповете книги пред себе си. Със съжаление старецът взе най-горната и я постави на близкия рафт. След малко награби друг том и го напъха в един чувал.
— Само една няма да навреди — промълви той на невидимия образ на Тъли, който поклащаше неодобрително глава. Подреди останалите книги на рафта, с изключение на последната, която също напъха в чувала. — Е, добре — натърти той с упорство. — Две да са!
Глава 8
Пътуване
Валеше мокър сняг.
Пъг тръпнеше под дебелия плащ. Чакаше на седлото вече десетина минути, докато останалите от свитата на херцога се приготвят за тръгване.
Дворът на замъка беше изпълнен с припрени подвикващи мъже, които пристягаха чувалите с продоволствия на самарите на мулетата от обоза. Зората придаваше на двора смътен цвят наместо черните и сиви петна, посрещнали Пъг на излизане от кулата. Носачите вече бяха изнесли багажа му и го товареха заедно с другите приготвени за пътя вещи.
Нечие паникьосано подвикване отекна зад гърба му, Пъг се обърна и видя Томас — подръпваше нервно юздите на буен дорест кон, който бе вирнал глава. Също като стройната и лека, обучена за бойна езда кобила на Пъг, животното нямаше нищо общо със старата проскубана кранта, която двамата бяха яздили на път към разбития кораб.
— Не дърпай толкова силно! — подвикна Пъг. — Ще го раздразниш и ще побеснее. Тегли леко и от време на време отпускай.
Томас го послуша и конят се успокои и спря до кобилата на Пъг. Томас седеше така, сякаш седлото му беше набито с пирони. Лицето му беше изопнато от напрежение, сякаш се чудеше какво още ще му хрумне на коня.
— Ако я нямаше тая маршировка вчера, можеше да пояздиш малко, да се понаучиш. Сега ще трябва да те уча в движение.
Томас го погледна благодарен за обещаната помощ. Пъг се усмихна.
— Докато стигнем Бордон, ще яздиш като кралски кавалерист.
— И после ще вървя като грохнала бабичка — измърмори Томас и се помръдна на седлото. — Вече имам чувството, че съм седял на камък поне няколко часа. И то само от конюшнята дотук.
Пъг скочи от коня си да огледа седлото му и накара Томас да си дръпне крака, за да погледне отдолу, после го попита:
— Кой ти е оседлал коня?
— Рулф. Защо?
— Така си помислих. Връща си ти го за това, че го заплаши с меча си, или защото сме приятели. Мен вече не смее да ме заплашва, след като станах скуайър, но е решил, че ще е дреболия, ако ти навърже на възли ремъците на стремената. Ако пояздиш още някой час така, няма да можеш да седнеш цял месец, ако преди това не паднеш и не се убиеш. Хайде, слизай да ти покажа.
Томас слезе със скок и за малко да падне. Пъг му показа възлите.
— До довечера щяха да ти ожулят слабините. А и стремената не са достатъчно дълги. — Развърза възлите и нагласи ремъците до подходящата дължина. — Известно време ще ти е неудобно, но трябва да държиш петите си надолу. Ще ти го напомням, докато ти омръзне, но така ще си спестиш неприятностите и ще започнеш да го правиш, без да мислиш. И не се опитвай да стискаш с колене; това е погрешно — ще ти отекат краката и утре няма да можеш да вървиш. — Той продължи с основните указания и провери колана под корема на коня, който се оказа хлабав. Понечи да го затегне и конят всмука въздух. Пъг плесна дорестия по хълбока и животното издиша силно. Пъг бързо придърпа ремъка на колана и каза: — Днес по някое време сигурно щеше да се кандилкаш насам-натам, което е много неудобно.
— Ох, този Рулф! — Томас се извърна към конюшнята. — Само да ми падне в ръцете, ще го пребия!
Пъг дръпна приятеля си за ръката.
— Почакай. Нямаме време сега за кавги.
Томас остана със стиснати юмруци, после се отпусна и въздъхна.
— Все едно, днес не съм във форма за бой. — Извърна се към Пъг, който продължаваше да оглежда сбруята на коня.
Пъг поклати глава и се намръщи.
— И аз. — Приключи с огледа на седлото и сбруята и конят се дръпна нервно. Пъг го потупа нежно по корема. — Рулф освен това ти е дал доста буйно животно. Това приятелче сигурно щеше да те изхвърли още преди пладне и да се върне в конюшнята преди да си успял да паднеш на земята. С отекли крака и скъсени ремъци на стремената нямаше да имаш никакъв шанс. Дай да си ги разменим. — Томас с облекчение се покатери на седлото на кобилата. Пъг нагласи отново стремената според ръста на двамата. — Можем да си сменим багажа следобед. — После Пъг погали неспокойния боен кон по муцуната и пъргаво се метна на седлото. Усетил по-уверени ръце на юздите и здраво стегнати крака на хълбоците си, дорестият се укроти.