— Ей! Мартин — подвикна Томас на появилия се майстор на лова на херцогството. — И ти ли идваш с нас?
На лицето на ловеца се изписа насмешлива усмивка. Беше се наметнал с тежък зелен плащ над кожените си ловджийски дрехи.
— Само за малко, Томас. Ще водя неколцина следотърсачи до границите на Крудий. После, щом стигнем южния ръкав на реката, ще потегля на изток. Двама от следотърсачите ми вече тръгнаха преди час да проучат пътя за херцога.
— Какво мислиш за тази история с цураните, Мартин? — попита Пъг.
Физиономията на майстор-ловеца помръкна.
— Щом й елфите са разтревожени, значи си е за тревога. — Той се извърна към подреждащата се колона. — Извинете ме, трябва да дам указания на хората си. — Мартин кимна и остави двете момчета сами.
Пъг попита Томас:
— Как ти е главата тази заран?
Томас направи кисела физиономия.
— Около два пъти по-малка, отколкото на събуждане. — Лицето му леко просветна. — Все пак престана да ми хлопа отвътре. Вече почти се оправих.
Пъг се загледа към цитаделата. Споменът за снощната среща не спираше да притегля ума му и той изведнъж съжали, че се налага да тръгне с херцога.
Томас забеляза угриженото изражение на приятеля си и попита:
— Защо си толкова мрачен? Не се ли радваш, че тръгваме?
— Просто си мислех за нещо.
Томас го изгледа за миг.
— Струва ми се, че разбирам. — Въздъхна дълбоко и се отпусна, а конят му тропна с копито и изцвили. — Аз поне се радвам, че ще замина. Боя се, че Неала е разбрала за онази дреболия, за която говорихме вчера.
Пъг се засмя.
— Това поне ще те научи да внимаваш с кого се натискаш по килерите.
Томас се ухили тъпо.
Вратите на цитаделата се разтвориха и херцогът и Арута излязоха, придружени от Кълган, Тъли, Луам и Роланд. Следваше ги Карлайн с лейди Марна зад нея. Херцогът и свитата му закрачиха към челото на колоната, но Карлайн заситни към Пъг и Томас. Докато преминаваше, стражите й отдаваха почит, но тя не им обърна внимание. Спря се при Пъг и той й се поклони учтиво, но тя каза:
— О, я слизай от този тъп кон.
Пъг се смъкна, а Карлайн обгърна врата му с ръце и се притисна за миг до него.
— Пази се — прошепна му тя, — и гледай да не ти се случи нещо лошо. — Отдръпна се и леко го целуна. — И се върни у дома. — Сдържайки сълзите си, тя се запъти към челото на редицата, където я чакаха да си вземат довиждане баща й и братята й.
Томас подсвирна насмешливо и се засмя, докато Пъг се качваше на седлото; войниците наоколо едва сдържаха смеха си.
— Изглежда, принцесата крои нещо за вас, милорд — подкачи го Томас. Пъг посегна да го цапне и той се сниши. Движението подплаши конете и те понечиха да тръгнат напред, и Томас започна да се бори отчаяно да върне коня си на място. Конят, изглежда, се канеше да поеме във всяка друга посока, но не и според желанието на ездача си. Сега дойде ред на Пъг да се разсмее. Най-накрая подкара коня си до този на Томас и върна непокорната кобилка в редицата. Ушите й се изпънаха и тя се извърна да ухапе коня на Пъг.
— И двамата имаме да разчистваме сметки с Рулф — каза Пъг. — На всичко отгоре ни е дал два коня, които не се понасят. Ще трябва да разменим твоя с някой на войниците.
Томас облекчено въздъхна и тромаво се смъкна от седлото, а Пъг уреди размяната с един от строените бойци. Размяната стана и след като Томас се върна на мястото си, Роланд се приближи до двамата и им подаде ръка.
— И да внимавате много, и двамата. Чакат ви достатъчно неприятности, за да си ги търсите сами.
Те го увериха, че ще се пазят, и Роланд каза на Пъг:
— Аз ще наглеждам нещата тук вместо теб.
Пъг забеляза хитрата му усмивка, озърна се през рамо към застаналата до баща си Карлайн и отвърна:
— Не се и съмнявам. — След което добави: — Роланд, каквото и да се случи, и аз ти желая късмет.
— Благодаря ти — отвърна Роланд. — Ще го приема буквално. — А на Томас каза: — Доста скучно ще бъде, докато ви няма.
— Предвид това, което предстои, скуката май ще е добре дошла — отвърна му Томас.