Пъг се извърна към Томас. По-високият момък вече седеше на коня си малко по-добре, въпреки че все така приплясваше с ръце като пиле, искащо да полети всеки път, когато се наложеше да засилят ездата до бърз раван. От челото на колоната към тях се приближи Гардан и щом момчетата, яздещи пред обоза, се изравниха с него, им подвикна:
— Внимавайте! Оттук до Сиви кули е най-мрачната част на Зеленото лоно. Дори елфите прекосяват тези места набързо и на големи групи. — Сержантът на херцогската гвардия извърна коня си и препусна отново към челото на колоната.
През деня яздиха спокойно, но очите на всички шареха сред дърветата дали няма да зърнат някой признак за предстояща беда. Томас и Пъг подхванаха лековат разговор, като Томас подхвърли дали най-после нямало да им излезе късмета с един хубав бой. Но хлапашките им брътвежи звучаха кухо на войниците около тях, които мълчаливо седяха на седлата си и бдително се оглеждаха. Стигнаха до мястото на срещата малко преди залез слънце. Оказа се доста голямо сечище, с няколко пъна, покрити с мъх, показващ, че дърветата са били отсечени преди много време.
Свежите животни чакаха, пазени от шестима стражи. Когато групата на херцога се появи, те стиснаха оръжията си и ги снишиха едва след като разпознаха знамето на Крудий. Бяха мъже от Каре, с пурпурните табарди на барон Белами, със златен кръст и изправен иа задните си крака златен грифон на гърдите. Щитът на всеки от мъжете носеше същия знак.
Сержантът на шестимата гвардейци отдаде чест.
— Добра среща, милорд.
Боррик прие поздрава и попита късо:
— Конете?
— В изправност са, господарю, неспокойни са от чакането. Както и ние.
Боррик слезе. Друг войник от Каре пое юздите на коня му.
— Неприятности?
— Нямаше, милорд, но това място не е за свестни хора. Цялата нощ караулихме по двойки и усещахме, че нечии очи ни следят. — Сержантът беше ветеран, с изпъстрено с белези лице, сражавал се с таласъми и разбойници през цялата си служба. Не бе от онези, коиго ще се поддадат на въображението, и херцогът оцени това и каза:
— Тази нощ удвоете караула. Ще върнете конете в гарнизона утре.
Бих предпочел да отпочинат един ден, но това място е лошо.
Принц Арута пристъпи напред.
— И аз усетих, че през последните няколко часа ни следят нечии очи, татко.
Боррик се обърна към сержанта.
— Възможно е да е някоя шайка разбойници. Да искат да разберат кои сме и с каква цел пътуваме. Ще ви дам двама от хората си, между петдесет и четиридесет и осем разликата не е голяма, но осем е много по-добре от шест.
Дори да изпита облекчение от това, сержантът не го показа, а отвърна:
— Благодаря ви, милорд.
Боррик го освободи и двамата с Арута тръгнаха към средата на лагера, където гореше голям огън. Войниците вдигаха груби заслони срещу нощния вятър, както правеха всяка нощ по време на пътуването. Боррик забеляза две мулета с конете и отбеляза, че са взели бали със сено. Арута проследи погледа му.
— Белами е разумен човек и добре служи на ваша светлост.
Кълган, Гардан и момчетата се приближиха до двамата благородници, които вече се грееха край огъня. Тъмнината се спускаше бързо; дори по обед сред загърнатия от снега лес светлината бе оскъдна. Боррик се огледа и потръпна, сякаш от нещо повече от студа.
— Злокобно място е това. Добре ще е да се махнем оттук колкото може по-скоро.
Нахраниха се набързо и се загърнаха под заслоните. Пъг и Томас легнаха един до друг и се стряскаха при всеки по-странен звук, докато умората не ги приспа.
Отрядът на херцога продължаваше сред гората, през толкова гъсто обрасли просеки, че на следотърсачите често се беше налагало да променят курса им, връщайки ги назад, за да намерят по-подходящ път за конете. Лесът беше тъмен, с криви дървета и трънливи храсталаци, които пречеха на пътуването.
— Съмнявам се, че слънцето изобщо изгрява тук — каза Пъг на Томас.
Изрече го много тихо. Томас кимна унило, а очите му продължиха да оглеждат с тревога околните дървета. Откакто преди три дни бяха оставили хората от Каре, напрежението непрекъснато растеше. Горските шумове затихваха все повече, колкото по-надълбоко в леса проникваха, и сега вече яздеха в пълна тишина. Сякаш дори животните и птиците избягваха тази част на леса. Пъг му бе казал, че това е защото повечето животни са избягали на юг с идването на студовете, но от това на Томас не му ставаше по-малко страшно.
Томас забави ход.
— Усещам, че скоро ще се случи нещо ужасно.
— Това ми го казваш вече от два дни — отвърна му Пъг. И след малко добави: — Надявам се да не ни се наложи да се бием. Не знам как да го използвам този меч въпреки всичко, което се опита да ми покажеш.