След като и последният ездач спря, лорд Боррик подвикна:
— Колко?
Гардан огледа оцелелите и каза:
— Загубили сме осемнадесет души, имаме шестима ранени, а всичките мулета и обозът са отнети.
Боррик кимна.
— Конете да отдъхнат малко. Скоро ще дойдат.
— Оставаме ли, татко? — попита Арута.
Боррик поклати глава.
— Много са. Поне стотина ни удариха на сечището. — И плю ядосано на земята. — Нанизахме се на тази засада като заек на примка. — Огледа се. — Загубихме почти половината чета.
— Кои бяха тези? — попита Пъг един от войниците до себе си.
Войникът го изгледа.
— Братството на Тъмната пътека, скуайър, Кахуули дано всички на кол да ги набучи. — Призоваваше бога на отмъщението. — Малки орди от тях минават понякога през Зеленото лоно, макар че живеят главно в планините на изток оттук и горе в Северните земи. Тези обаче бяха много повече, отколкото се събират обикновено. Проклет късмет!
Отнякъде се разнесоха викове и херцогът каза:
— Идат. Препускай!
Оцелелите отново се впуснаха в галоп през дърветата пред преследвачите си. Времето сякаш спря. На два пъти недалече от Пъг изкрещяха мъже, но дали от ударилите ги клони, или от прелитащите стрели, Пъг не разбра.
Отново излязоха на поляна и херцогът даде знак да спрат.
— Проклети да са дано! Къде сме? — каза Гордън.
Пъг се огледа. Нямаше никаква представа къде са се озовали спрямо мястото на първоначалната атака и ако се съдеше по израженията на хората около него, и те не знаеха.
— Трябва да тръгнем на изток, татко, и да си пробием път към планините — каза Арута.
Боррик кимна, после попита:
— Но накъде е изток?
Високите дървета и забуленото небе отказваха да им предложат какъвто и да било ориентир.
— Един момент, ваша светлост — каза Кълган и затвори очи, после ги отвори и посочи: — Натам. Изток е натам.
Без да го разпитва, херцогът пришпори коня си в указаната посока, като махна на останалите да го последват. Пъг изпита силно желание да е до някой познат и се опита да се събере отново с Томас, но не можа да си пробие път през гъстата маса конници. Преглътна и си призна, че здравата се е изплашил. Мрачните лица на войниците му показаха, че съвсем не е единственият.
Още дълго препускаха през мрачните просеки на Зеленото лоно. Всяко ново напредване по спасителния път се придружаваше от екота на виковете на Тъмните братя, които тичаха по следите им. От време на време Пъг мяркаше по някой сивкав силует, който бързо изчезваше сред мрака на дърветата. На гонещите ги дърветата като че ли не пречеха — защо иначе не спираха да ги следват по петите?
Херцогът още веднъж нареди да спрат, обърна се към Гардан и каза:
— Близък бой! Разбери къде са. Трябва да починем.
Гардан посочи трима мъже, които бързо наскачаха от конете си и се затичаха назад по пътя, по който бяха дошли. Издрънча стомана и приглушен вик извести сблъсъка им с първия преследвач.
— Проклети да са! — изръмжа херцогът. — Подкарали са ни в кръг и целят да ни върнат при основните си сили. Вече се движим повече на север, отколкото на изток.
Пъг използва възможността да се приближи до Томас. Конете дишаха задъхано и потръпваха, облени в пот. Томас му се усмихна едва-едва, но не каза нищо.
След няколко минути тримата войници се върнаха на бегом. Запъхтян, единият докладва:
— Милорд, близо са. Петдесет, ако не и шестдесет.
— Колко още?
С чело, плувнало в пот, мъжът отговори:
— Пет минути, милорд. — И добави с горчив хумор: — Двамата, които убихме, ще ги поспрат, но само толкова.
— Отдъхваме за миг и потегляме — каза Боррик.
— Миг или час, има ли разлика? — обади се Арута. — Конете грохнаха. Трябва да останем на място, докато още Братя не се отзоват на призива им.
Боррик поклати глава.
— Трябва да се доберем до Ерланд. Той трябва да разбере за идването на цураните.
Една стрела, бързо последвана от втора, полетя от близките дървета и още един конник рухна. Боррик изрева:
— Напред!
Подкараха изтощените коне още по-навътре в леса, после преминаха в ходом, като се озъртаха нащрек за предстояща атака. С помощта на ръчни сигнали херцогът подреди войнишката колона така, че да могат да свърнат към който и да е от двата фланга и при команда да нападнат. От разширените ноздри на конете капеше пяна и Пъг разбра, че скоро ще рухнат.