— Ставай — изрева Томас в ухото му. — Още мъничко остава.
Пъг се надигна с усилие, подкрепян от Томас и един от войниците. Томас даде знак на войника, че ще се погрижи сам за приятеля си. Войникът кимна, но остана наблизо. Томас охлаби един от ремъците, с които бе овързал одеялото до тялото си, завърза единия му край за колана на Пъг и го поведе, по-скоро го затегли напред.
Момчетата последваха боеца, който им бе помогнал, заобиколиха една камара скали и се озоваха пред входа на пещера. Пристъпиха с олюляване няколкото крачки навътре в тихия и мрачен уют на заслона и рухнаха на каменния под. В сравнение с пронизващия вятър навън пещерата им се стори топла и грохнали от изтощение, те се унесоха в сън.
Пъг се събуди от миризмата на печеното конско. Надигна се и видя, че отвън, оттатък огъня, е тъмно. Наблизо лежаха струпани сухи дървета и клони, а неколцина мъже грижливо поддържаха огъня. Други клечаха наоколо и обръщаха цвърчащите късове месо. Пъг сви пръсти и разбра, че са болезнено изтръпнали, но след като свали разкъсаните си ръкавици, се увери, че не са премръзнали. Сбута Томас да се събуди и другото момче се надигна на лакти и примижа от светлината на пламъците.
Гардан стоеше от другата страна на огъня и говореше с един от гвардейците. Херцогът седеше наблизо, увлечен в тих разговор със сина си и Кълган. Зад Гардан и войника Пъг не можа да види нищо друго освен непрогледен мрак. Не можеше да си спомни по кое време на деня бяха намерили пещерата, но по всичко личеше, че двамата с Томас бяха спали часове.
Кълган ги видя, че се размърдаха, и се приближи до тях.
— Как сме? — попита ги старият маг с тревога. Момчетата го увериха, че са добре, доколкото бе възможно след преживяното. По настояване на Кълган Пъг и Томас събуха ботушите си и магът остана доволен, че не са премръзнали, въпреки че един от войниците според думите му не бе имал техния късмет.
— Колко сме спали? — попита Пъг.
— Цялата нощ и през целия ден — каза с въздишка магьосникът.
Чак сега Пъг забеляза, че е свършена много работа. Освен че бяха събрани дърва за огрев, двамата с Томас бяха завити с няколко одеяла. Два хванати с примка заека висяха край входа на пещерата.
— Можехте да ни събудите — каза Пъг с нотка на съжаление.
Кълган поклати глава.
— Херцогът все едно нямаше да позволи да тръгнем преди да е отминала бурята, а тя спря само преди два часа. Във всеки случай вие с Томас не бяхте единствените съсипани от умора. Съмнявам се, че и най-сърцатият войник щеше да може да измине повече от пет мили само след една нощ почивка. Херцогът ще реши утре. Предполагам, че тогава ще тръгнем, ако времето се задържи спокойно.
Кълган стана, даде знак на момчетата да поспят още, ако могат, и се върна при херцога. Пъг се изненада, че след като беше спал цяло денонощие, отново се чувства уморен, но реши, че е по-добре преди да се опита да заспи, най-напред да си понапълни стомаха. Томас кимна на неизречения му въпрос и двамата се примъкнаха до огъня. Един от войниците им подаде горещи мръвки.
Момчетата се нахвърлиха лакомо върху храната и след като я изгълтаха, опряха гърбове на една от стените на голямата кухина. Пъг понечи да заговори Томас, но вниманието му внезапно бе привлечено от стоящия при входа на пещерата войник. На лицето на мъжа, който говореше със сержант Гардан, се изписа странно изражение, а после коленете му омекнаха и той се олюля. Гардан посегна да го задържи, но не успя — войникът се свлече на пода. От хълбока му стърчеше стрела.
Времето като че ли спря за миг, след което Гардан изрева:
— Нападат ни!
Отвън се чу пронизителен вой и в осветените очертания на входа изникна някаква фигура, прескочи отрупаните там бодливи храсталаци и хукна към огъня, като събори войника, който печеше месото. Спря точно пред момчетата. Съществото беше загърнато в кожи от главата до петите. В едната си ръка държеше малък очукан щит, а в другата — закривен меч.
Пъг замръзна. Съществото оглеждаше хората в пещерата с очи, святкащи от отражението на пламъците, и с хищно оголени зъби. Подготовката на Томас обаче си каза думата и мечът, който бе мъкнал упорито в дългия поход, излезе от ножницата мигновено. Съществото се извърна и се хвърли към Пъг, който се изтъркули настрани да отбегне удара. Кривият меч изкънтя в каменния под, а Томас се метна напред й непохватно заби оръжието си в гърдите на съществото. То се срина на колене и захърка от изпълнилата дробовете му кръв, след което падна по очи.