Нови нападатели нахълтаха със скокове в пещерата и мъжете на Крудий ги посрещнаха. Заехтяха клетви и ругатни, дрънченето на стомана заеча из сводестата кухина на пещерата. Гвардейци и нападатели се озоваха лице в лице, без да могат да пристъпят повече от две-три стъпки. Някои от хората на херцога хвърлиха мечовете и измъкнаха от коланите си ками — те бяха по-подходящи за бой отблизо.
Пъг грабна меча си и се озърна трескаво, но никой не го нападаше. На светлината на танцуващите пламъци забеляза, че нападателите са по-малко от войниците, и когато по двама-трима от воините на Крудий се счепкаха с всеки от нахлулите, враговете скоро се оказаха тръшнати избити по пода.
В пещерата изведнъж настъпи тишина, сред която се чуваше само тежкото дишане на войниците. Пъг видя, че е паднал само един от мъжете — поразеният от стрелата в началото. Още неколцина се оказаха леко ранени. Кълган сновеше между хората и оглеждаше раните им. После подвикна на херцога:
— Ваша светлост, нямаме сериозно пострадали.
Пъг погледна мъртвите същества. Шест от тях лежаха проснати на пода на пещерата. Бяха по-дребни от хората, но не много. Скосените им чела над гъстите вежди бяха покрити с гъста черна козина. Синкаво-зеленикавата им кожа беше гладка, с изключение на единия, на чиито бузи беше наболо нещо като младежка брада. Очите им, изцъклени от смъртта, бяха огромни и кръгли, с черни зеници, обкръжени от жълто. Всички бяха издъхнали със зверски усмивки, показващи дълги хищни зъби.
Пъг пристъпи до Гардан, който се взираше в мрака отвън за нови нападатели.
— Какви са тези, сержанте?
— Таласъми, Пъг. Макар че не мога да си обясня какво търсят тук, толкова далече от обичайните им свърталища.
Херцогът застана до него и каза:
— Само половин дузина, Гардан. Не бях чувал досега таласъми да нападат въоръжени мъже, освен при явно превъзходство. Това си беше чисто самоубийство.
— Милорд, вижте това — отекна викът на Кълган, който се бе навел над тялото на един от таласъмите. Беше издърпал нагоре мръсната кожена дреха на съществото и сочеше зле превързаната дълга и дълбока прорезна рана през гърдите му. — Това не е от нас. Получил я е преди три-четири дни и зараства лошо.
Бойците огледаха останалите трупове и докладваха, че три от тях също са със скорошни рани. Едното същество беше със счупена ръка и се бе сражавало без щит.
— Ваша светлост, те са без броня — каза Гардан. — Само с оръжие в ръцете. — Посочи един от мъртвите таласъми с преметнат през рамо лък и празен колчан. — Имали са само една стрела, с която улучиха Даниел.
Арута огледа труповете.
— Това беше лудост. Безнадеждна лудост.
— Да, ваше височество — каза Кълган. — Безнадеждна лудост. Били са изтощени от битка, премръзнали и прегладнели. Миризмата на печеното месо ги е подлудила. Ако може да се съди по външността им, бих казал, че не са яли от дълго време. Решили са да заложат всичко на една последна яростна атака, вместо да ни гледат как ядем, докато те измръзват до смърт.
Боррик отново погледна таласъмите, след което нареди на хората си да извлекат труповете извън пещерата. После, без да се обръща конкретно към някого, промълви:
— Но с кого ли са се били?
— С Братството? — предположи Пъг.
Боррик поклати глава.
— И те са същества от Братството, или поне когато не се съюзят срещу нас, се държат настрани едни от други. Не, бил е някой друг.
Томас пристъпи до входа и се огледа. Беше му по-неловко да говори на херцога от Пъг, но най-накрая промълви:
— Милорд, а джуджетата?
Боррик кимна.
— Ако е имало някое нападение на джуджета над близко село на таласъми, това би обяснило защо са невъоръжени и без провизии. Награбили са първото оръжие, което им е попаднало подръка, за да си пробият път, и са побягнали при първата възможност. Да, навярно са били дребосъците.
Двамата войници, които бяха изнесли труповете навън в снега, се върнаха тичешком в пещерата.
— Ваша светлост — докладва запъхтян единият, — чухме шум сред дърветата. Някой иде насам.
Боррик се обърна към останалите.
— Готови!
Всички мъже в пещерата стиснаха оръжията си и се приготвиха за отпор. Скоро всички чуха скърцащи в заледения сняг стъпки. Пъг здраво стискаше меча и с мъка потискаше тревогата си.
Изведнъж онези отвън спряха и шумът от стъпките секна. После се чу скърцането на един-единствен чифт ботуши, пристъпващи все по-наблизо. В тъмния кръг на входа изникна фигура. Пъг се надигна на пръсти да погледне над главите на войниците, а херцогът подвикна:
— Кой иде при нас в нощта?
Ниска фигура, не повече от пет стъпки висока, отметна качулката на наметалото си и разкри метален шлем, надянат над гъста кафява коса. Две искрящи зелени очи отразиха светлината на пламъците. Тежки ръждивочервени вежди се събираха под ъгъл над големия извит нос. Фигурата огледа групата, след което даде знак на онези зад себе си. Още силуети изникнаха от мрака и Пъг пристъпи напред да види по-добре, последван от Томас. Видяха, че последните от новопристигналите водят мулета.