— Както вече ви казахме, напоследък се налага да обикаляме наоколо. Това е новост, защото в последните години в земите по границите на нашите мини и ферми не е имало неприятности. — Той се усмихна. — Понякога по някоя шайка особено дръзки разбойници или моредел, Тъмното братство, както вие ги наричате, или някое особено тъпо племе таласъми ни обезпокоява за малко. Но повечето време тук си е мирно и кротко.
— Но напоследък взе да става напечено — продължи джуджето. — Преди около месец или малко повече започнахме да забелязваме следи на моредел и таласъми от селищата им северно от нас. Изпратихме няколко момци да разузнаят. Те завариха цели села изоставени, както на таласъми, така и на моредел. Някои бяха ограбени, но други си стояха запуснати, без никакви следи от бедствие. Не е нужно да обяснявам, че разбягването на тези нещастни същества отродните им краища ни създаде големи грижи. Нашите села са по по-високите морави и плата, така че не смеят да ни нападат, но по пътя си налитат на стадата ни в по-ниските клисури. Затуй сега изпращаме патрули по склоновете на планината. Сега, след като падна и зимата, сме загрижени за най-ниските морави и трябва да сме много бдителни. Най-вероятно, вашите вестоносци не са стигнали до селата ни поради големия брой моредел и таласъми, бягащи през планините надолу в лесовете. Сега поне имаме някаква представа какво причинява това преселение.
Херцогът кимна:
— Цураните.
Долган се замисли за миг, а Арута каза:
— Тогава са дошли тук със сила.
Боррик изгледа сина си въпросително, а Долган се изкиска и каза:
— Умен момък си имате, лорд Боррик. — Кимна замислено и добави: — Тъй, принце. Тука са дошли те, и със сила. Колкото и гнусни твари да са, моредел ги бива в бойния занаят. — Той отново замълча, после потупа чашката на лулата си и каза: — Ние, народът на джуджетата, не се славим като най-добрите воини на Запада току-тъй, но четта ни не стига, да се опрем на все повече безпокоящите ни съседи. За да се спре толкова голяма напираща напаст, ще ни трябва голяма сила от мъже, добре въоръжени и осигурени с провизии.
Кълган вметна:
— Бих дал всичко, за да разбера как са стигнали до тези планини.
— А аз по-скоро бих искал да разбера колко са на брой — каза херцогът.
Долган напълни отново лулата си и след като я запали, се загледа умислено в пламъците на отъня. Вейлин и Удел си закимаха и Вейлин каза:
— Лорд Боррик, трябва да са около пет хиляди.
Преди сепнатият херцог да успее да отвърне, Долган се измъкна от унеса си, избоботи люта ругатня и каза:
— Поне десет хиляди. — Извърна се, изгледа херцога, чието изражение явно показваше, че не разбира думите му, и добави: — Търсили сме какво ли не обяснение за това преселване, освен нашествие. Чума, вътрешни войни между ордите, напаст по посевите им и глад. Но за нашественическа армия от чуждоземци не бяхме и помисляли. Вижте сега. Според броя на опразнените селища предполагаме, че няколко хиляди таласъми и моредел са се спуснали към Зеленото лоно. Някои от тези селца представляват шепа колиби, които само двете ми момчета тука могат да завземат без чужда помощ. Но други са защитени с укрепления и с по сто, двеста воини, пазещи палисадата. Помели са дузина такива за малко повече от месец. Колцина мъже според вас са нужни, за да извършат такова дело, лорд Боррик?
За пръв път, откакто се помнеше, Пъг долови страх, изписан на лицето на херцога. Боррик се наведе напред, опря ръка на коляното си и заговори:
— Имаме хиляда и петстотин мъже в Крудий, като се смятат и онези в гарнизоните по границата. Мога да призова още по осемстотин или хиляда от гарнизоните в Каре и Тулан, макар че ако го направя, ще ги оголя съвсем. Наборът от селата и градчетата не наброява повече от хиляда и повечето от тях ще са стари ветерани от обсадата на Каре или млади момчета без опит.
Арута, който изглеждаше също толкова мрачен, колкото баща си, каза:
— Четири хиляди и петстотин извън пределите, с едната третина несигурна, срещу армия от десет хиляди.
Удел погледна баща си, после лорд Боррик.
— Татко ми не се хвали всуе е уменията ни, нито с тези на моредел, ваша светлост. Дали са пет, или десет хиляди, трябва да са силни и много опитни воини, за да прогонят враговете на нашата кръв толкова бързо.
— Тъй че според мен — каза Долган, — най-добре ще е да известите по-големия си син и васалните си барони, като им кажете да останат в безопасност зад стените на вашите замъци, а вие да побързате за Крондор. Ще са нужни всичките войски на Запада, за да удържат тези новодошли в земите ни през пролетта.
— Наистина ли е толкова зле? — изведнъж изтърси Томас. — После сведе очи смутен, че е прекъснал разговора. — Моля да ме извините, милорд.