Томас изгледа набитата фигура на Долган, който крачеше в челото на групата. Късите му крака стъпваха с уверена и отривиста походка.
— Този никога ли не се уморява?
Кълган поклати глава.
— Народът на джуджетата се слави с издръжливостта си. В битката за цитаделата на Каре, когато замъкът бил почти завзет от Тъмното братство, джуджетата от Камен връх и Сиви кули пристигнали в марш на помощ на обсадените. Вестоносец им донесъл за неизбежното падане на замъка и джуджетата тичали непрекъснато цял ден, през нощта и половината на следващия ден, за да нападнат Братството откъм тила, без ни най-малко да отслабят способността си да водят бой. Братството било съкрушено и никога повече не могло да се събере под ръководството на един водач. — Той млъкна задъхан. — В оценката на Долган за помощта от страна на джуджетата нямаше и капка самохвалство, защото те несъмнено са най-добрите воини на Запада. Макар да са по-малобройни от хората, само планинските хадати могат донякъде да се сравняват с тях в битки по планините.
Пъг и Томас започнаха да гледат с уважение крачещия бодро напред дребосък. Въпреки отривистата скорост, снощната храна и сутрешната закуска бяха възстановили кипящата енергия на момчетата и не им се налагаше да полагат голямо усилие, за да не изостанат.
Стигнаха до обраслия с храсталаци вход на рудника. Войниците разчистиха пътя и откриха широк нисък тунел. Долган се обърна към малобройната група.
— Може да ви се наложи да се поснишите по малко тук-там, но джуджетата рудничари са превеждали оттук много мулета. Би трябвало да е достатъчно широко.
Пъг се усмихна. Джуджетата се бяха оказали по-високи, отколкото си ги беше представял от приказките, със среден ръст около четири до пет стъпки. Освен че бяха късокраки и с широки рамене, почти не се отличаваха от хората. Щеше да е тесничко за херцога и Гардан, но самият Пъг беше само с няколко пръста по-висок от джуджето, така че нямаше да му е трудно.
Херцогът нареди да запалят факли и когато групата бе готова, Долган ги поведе навътре в мината. Щом навлязоха в мрачния тунел, джуджето каза:
— Стойте нащрек, защото само боговете знаят какво обитава в тези тунели. Не би трябвало да си имаме неприятности, но трябва да сме предпазливи.
Пъг тръгна напред и след като мракът го обгърна, погледна през рамо. Видя силуета на Гардан, очертан на смътната светлина откъм входа. За миг си помисли за Карлайн и Роланд, после се зачуди как ли изглежда тя сега, оказала се така изведнъж толкова далече от него, и колко безразличен е той самият към домогванията на съперника си. Поклати глава и погледът му отново се насочи към тъмния тунел отпред.
Тунелите бяха влажни. От време на време подминаваха някое разклонение наляво или надясно. Пъг надничаше във всяко от тях, но мракът ги поглъщаше бързо. Факлите хвърляха треперливи сенки по стените, които сякаш се уширяваха и стесняваха, таванът също или се спускаше, или се издигаше. На няколко места се наложи да придърпат главите на мулетата надолу, но в по-голямата част на прехода пространството беше достатъчно.
Пъг чу мърморенето на крачещия пред него Томас:
— Не бих тръгнал сам на разходка тук; загубих всякакво чувство за посока. — Пъг не му отвърна нищо, тъй като мините и на него му действаха доста потискащо.
След известно време се озоваха в просторна кухина, от която излизаха няколко тунела. Колоната спря и Долган се разпореди да поставят стражи. Закрепиха факли в скалите и напоиха мулетата. Пъг и Томас поеха първата смяна на пост и на Пъг поне стотина пъти му се стори, че вижда някакви движещи се силуети извън светлината на огъня. Скоро бойците ги смениха и момчетата приседнаха при останалите да хапнат. Получиха късове сушено месо и сухари. Томас попита Долган:
— Що за място е това?
Джуджето дръпна от лулата си.
— Зев на славата е това, момко. Когато моят народ е копал тъдява, сме оформили много такива места. Когато на едно място се слеят големи жили желязо, злато и сребро, а и други метали, много тунели се събират на едно място. И щом металите се извлекат, се оформят тези кухини. Тук наоколо се намират и естествени, не по-малки от тази, но видът им е различен. В тях има големи каменни колони, израстващи от пода, и други, които висят от тавана. Ще видите една такава по пътя.
Томас погледна нагоре.
— Колко е високо?
Долган вдигна глава.
— Не мога да ти кажа точно. Може би стотина стъпки, а може да е два или три пъти повече. Тези планини все още са богати на метали, но когато дядото на дядо ми е започнал за пръв път да копае тук, металът е бил в невъобразимо количество. Стотици тунели пресичат тези планини, с много равнища над и под това място. През онзи тунел ей там — той посочи едно отверстие на равнището на пода на „зева на славата“ — прекосява друг тунел, който се свързва с още един, и след това с друг. Тръгнеш ли по него, ще стигнеш до Мак Бронин Алрот, друга изоставена мина. Отвъд нея може да се продължи до Мак Овин Дър, където неколцина от моите юнаци ще те спипат и ще те разпитват надълго и широко как си успял да проникнеш в златната им мина. — Той се засмя. — Макар да се съмнявам, че ще можеш да намериш пътя, освен ако не си роден джудже.