— За миг ми се стори, че чух…
Изведнъж космите по врата на Пъг настръхнаха и чувството на смразяващ ужас го прониза по-силно от всякога.
— Долган, лорд Боррик! — извика той. — Става нещо ужасно!
Долган стоеше като вцепенен и се вслушваше. Някъде отдолу, от друг тунел, отекна едва доловим стон.
— И аз усещам нещо! — изрева Кълган.
Изведнъж звукът се повтори, този път по-близо — вледеняващ стон, който прокънтя от сводестия таван, без да може да се разбере откъде точно иде.
— О, богове! — изрева джуджето. — Плътеник! Бързо! Застанете в кръг, иначе ще ни се нахвърли и с нас е свършено.
Гардан избута момчетата назад. Войниците повлякоха мулетата към центъра на пещерата, бързо ги вързаха, оформиха кръг около изплашените животни и извадиха оръжията си. Гардан застана пред двете момчета и ги избута да отстъпят до мулетата. И двамата бяха извадили мечовете си, но ги държаха неуверено. Томас усещаше как сърцето му бие силно, а Пъг беше плувнал в студена пот. Ужасът, който го беше обзел, не се усили, след като Долган му даде име, но и не намаля.
Чуха рязко изсъскване от поемане на Дъх и извърнаха очи надясно. Пред войника, който беше издал звука, изникна фигура: пристъпващ напред човешки силует, по-черен на фона на околната чернилка, с две блестящи, червени като въглени светлини на мястото на очите.
— Стойте плътно и пазете съседа си! — извика Долган. — Не можете да го убиете, но не обичат допира на студено желязо. Не му давайте да ви докосне, защото ще изтръгне живота от тялото ви. Така се хранят.
Страшилището запристъпва бавно към тях, сякаш съзнаваше, че няма за какво да бърза. Спря се за миг, като че ли за да оцени защитата пред себе си.
После нададе нисък и протяжен стон, сякаш цялата безнадеждна мъка на света бе придобила глас. Изведнъж един от войниците замахна и го посече. От устата на съществото изригна пронизителен стон, когато мечът го порази, и по острието за миг пробяга студен синкав пламък. Съществото се сгърчи назад, а после с внезапна бързина се хвърли срещу войника. Сянка, наподобяваща на ръка, се протегна от тялото му и войникът изкрещя и се смъкна безжизнен на пода.
Мулетата се задърпаха, ужасени от кошмарното създание. Двама от войниците се свлякоха и се затъркаляха по пода. Настана бъркотия. За миг Пъг изгуби плътеника от погледа си, притеснен повече от копитата на мулетата. После се шмугна между животните и успя да се измъкне от суматохата. Чу гласа на Кълган зад себе си и видя магьосника, застанал до принц Арута.
— Всички тук! — извика властно магьосникът. Пъг послушно пристъпи до Кълган. Отекна писъкът на друг войник. След миг около тях се разстла облак бял дим, излизащ от тялото на Кълган. — Трябва да оставим мулетата — каза магьосникът. — Немрящият няма да пристъпи през дима, но не мога да го задържа за дълго, нито да стигна далече. Трябва да се измъкнем веднага!
Долган посочи един тунел в отсрещния край на пещерата и викна:
— Натам трябва да тръгнем. — Придържайки се плътно един до друг, всички тръгнаха към тунела, последвани от ужасен рев. Двете паднали мулета и сразените войници останаха зад тях. Факлите примигваха като в кошмар, черната фигура на чудовището се приближаваше към групата. Щом стигна до пушека, то се сгърчи и започна да обикаля около белия кръг — не можеше или не желаеше да пристъпи през белезникавия дим.
Пъг погледна зад съществото и стомахът му се сви на топка.
Отзад, ярко откроен от светлината на факлата, която държеше, стоеше Томас. Приятелят му гледаше безпомощно над рамото на плътеника към Пъг и оттеглящата се група.
— Томас! — изхлипа Пъг.
Групата се спря за миг и Долган каза:
— Не можем да го спасим. Ще загинем всички. Трябва да вървим напред. — Нечия силна ръка стисна рамото на Пъг, когато той понечи да се върне, за да помогне на приятеля си. Той се обърна и видя, че го държи Гардан.
— Трябва да го оставим, Пъг — каза той. Абаносовото му лице беше мрачно. — Томас е войник. Той разбира. — Безпомощен, Пъг се остави да го издърпат. Видя как плътеникът ги последва още малко, след което спря и се обърна към Томас.
Дали подсетен от виковете на Пъг, или от някое свое зло сетиво, немрящият запристъпва крадешком към Томас. Момчето за миг се поколеба, след което се обърна и се затича към друг тунел. Плътеникът изстена и се понесе след него. Пъг видя как светлината от факлата в ръката на Томас се скри в тунела, примигна и се стопи в непрогледния мрак.
Томас видя сгърченото от мъка лице на Пъг, видя и как Гардан го отвежда. Когато мулетата се отскубнаха, той се бе измъкнал настрани и сега се оказа разделен от останалите. Огледа се дали не може някак да заобиколи плътеника, но съществото бе твърде близо до прохода, към който се бяха втурнали спътниците му. И докато те навлизаха в тунела, съществото се извърна към него и започна да го приближава. Той се поколеба за миг и после побягна към друг тунел.