Ивайло Иванов
Магьосникът
Цилиндър, пелерина, гети, бастунче с лъвска глава… Рупърт приличаше на изтупана от прахта закачалка в някой старомоден театър. Да се появиш в такъв вид на публично място във времена, в които хората ходят на пикници чак до спътниците на Сатурн, че и по-далеч, бе меко казано признак на чудатост, ако не и на някоя по-сериозна диагноза. Рупърт все пак имаше късмет, че наближаваше Коледа и карнавалните костюми не правеха чак толкова дълбоко впечатление — особено в задимени, подземни барове, като този, в който той киснеше вече почти два часа и се наливаше като разкаял се анонимен алкохолик, невиждал бренди от младежките си години.
— Какъв ти е проблемът бе, готин? — раздуха по едно време пушеците около него момичето от бара — късоподстригана сладурана в символично облекло и домино на очите, докато му наливаше следващата чашка — Да не са те изритали от някой бал с маски?
Рупърт сви устни в неопределена физиономия. Всъщност се опита да се усмихне, но излезе не усмивка, а някаква гримаса на отчаян неудачник.
— Виж какво… — езикът му се подчиняваше все по-трудно — Как да ти кажа, девойче… Аз съм магьосник…
Звънкият й смях заглуши дори бумтящата квадроуредба на подземието.
— Не, приятел — свали му тя цилиндъра и го поглади по прошарената коса. После го погледна със съчувствие — ти просто си пиян! Да ти повикам ли такси?
Той завъртя глава в знак на отрицание и докато пресушаваше на един дъх поредната доза лек за болни души, направи на момичето знак с ръка да му налее пак.
Не, Рупърт Свен действително не беше магьосник. Беше само един тридесет и три годишен, преждевременно състарен и много, много пиян фокусник. Той щракна с пръсти, протегна неуверена ръка към момичето, като по чудо успя да уцели правилната посока и да прокара пръсти зад ухото й. Когато поднесе дланта си пред лицето й, в нея лежеше яйце.
— Заповядай — произнесе Рупърт с артистично пренебрежение — можеш да си го изпържиш за вечеря.
Момичето изръкопляска възхитено:
— Ама ти наистина си магьосник! — ахна.
После продължи насмешливо:
— Дано да можеш да си омагьосаш и портфейла! Засега сметката ти е цели два ранда и дванайсет цента… А фокуса и яйцето… Хайде, няма да се натискам за бакшиш…
Рупърт сякаш не я чу.
— А навън вали сняг… — замечтано произнесе той.
Това беше единственото истинско яйце от днешния реквизит на Рупърт. Останалите бяха пластмасови и кухи — тъкмо с тях се правеха триковете. Истинското яйце беше за финала на номера — когато някой трябваше да се увери, че няма шашми. За щастие, днес никой не му го поиска и то остана цяло.
Порфейлът… Рупърт тревожно попипа вътрешния джоб на фрака. Там — на сигурно място, увит в парче стар вестник, дремеше олющеният му, кожен портфейл, в който до кредитната карта, се спотайваше припряно сгънатата на четири синя банкнота от сто ранда. Основната част от днешния хонорар. Не бе никак малък, но Рупърт помнеше и по-добре платени представления. Някои негови познати бяха успявали да вземат и до триста. Успокояваше се, че идваше Коледа и се очакваха още сеанси.
Платиха му, както се плаща на проститутка — в брой. Управителят на старческия дом — някакъв противен, дебелонос евреин, сякаш искаше да му се подиграе — докато подаваше парите, с небрежен тон му бе обяснил, че е разгадал всичките фокуси на Рупърт — заекът беше в скритото под масичката чекмедже, двата гълъба — под мишниците на фрака, едното от трите стъкла, всъщност беше огледало, а бастунчето бе сгъваемо и удобно влизаше в ръкава в същия миг, в който фокусникът сръчно изваждаше оттам букет изкуствени цветя, който сам се разтваряше и създаваше илюзията, че бастунчето се е превърнало в цветя…
— Само дето си малко по-ловък в ръцете, момче — беше му казал той — иначе фокусите не са нищо особено…
Боли, страшно боли, когато един артист чуе такива думи… Впрочем, те бяха основната причина сега да седи на бар-плота срещу цяла дивизия бутилки с разноцветни етикети, строени в няколко редици, и да изпусне бройката на обърнатите чаши.
Добре, че дъртият скъперник предварително му бе превел по сметка петдесет ранда от договорените сто и петдесет за представлението. С половината от тях Рупърт плати разноските си за тока и водата, натрупани през последните пет месеца и техниците веднага дофтасаха, за ги пуснат отново. Поне за Коледа щеше да се наслаждава на тези придобивки на цивилизацията. За още два-три ранда купи заека, гълъбите, цветята, яйцето още няколко други предмети за реквизита си. Купи си и един свестен костюм. Останалите пари все още бяха в сметката му — с тях щеше да изкара поне до средата на януари, даже щеше да има и за някакъв дребен подарък, с който да си се изненада сам за Коледа!