— Сай, не мога да повярвам, че ще вземеш да създаваш неприятности на тримата младежи от Сдружението. Сдружението ни е като майчино мляко и бащина ласка от поне петдесет поколения насам… Няма да проявиш неуважение към чувствата ни, нали?
Джонас поклати глава и си сложи тънката усмивчица. Авери кимна отново. Това кимване подсказваше, че нещата се развиваха добре.
— Всички, значи, си имаме собствени дела за вършене и кладенци за копаене, така че никой не иска нещо такова да ни пречи да си гледаме работата, нали?
Те всички поклатиха глави този път.
— Тъй че това, което искам, е да се изправите, да се погледнете един друг, да си стиснете ръцете и да се извините. Ако не искате, всички можете да тръгнете на запад от града по изгрев, доколкото съм наясно.
Вдигна халбата и този път отпи голяма глътка. Роланд видя, че ръцете му леко треперят и не беше изненадан. Всичко това беше блъф и глупости, разбира се, шерифът сигурно беше наясно, че Джонас, Рейнолдс и Дипейп са извън юрисдикцията му още откакто беше забелязал сините ковчези на ръцете им. След тази вечер трябваше да чувства същото и по отношение на Диърборн, Стокуърт и Хийт. Би могъл само да се надява, че е открил накъде духа вятърът. Поне Роланд беше. Вероятно същото беше сторил и Джонас, защото, когато Роланд се изправи, той стори същото.
Авери се стегна малко, очаквайки Джонас да извади пистолета си и Диърборн да посегне към ножа на кръста си — онзи, който беше държал опрян в гърба на Джонас, когато Авери, пухтейки, пристигна в бара.
Но не се появиха нито пистолет, нито нож. Джонас се обърна към Роланд и му протегна ръка.
— Всичко е наред, приятелче — каза той с дълбокия си резониращ глас.
— Да.
— Ще се ръкуваш ли със стареца и да започнем на чисто?
— Да. — Роланд протегна ръка.
Джонас я стисна:
— Съжалявам.
— Аз също, господин Джонас.
Когато те двамата седнаха, Алан и Рейнолдс се изправиха точно като хора, изпълняващи церемония. След тях бяха Кътбърт и Дипейп. Роланд беше почти убеден, че глупащините на Кътбърт ще изскочат като чудовище от кутийка — идиотът просто няма да успее да се сдържи, въпреки че сигурно осъзнава, че Дипейп не е човекът, с когото да се закача тази нощ.
— Приеми извиненията ми — каза Бърт със забележителна липса на хумор в гласа.
— И моите — промърмори Дипейп и протегна окървавената си ръка. Роланд получи кошмарно видение как Бърт я стисва колкото може по-силно, карайки червенокосия да изкрещи като бухал в гореща фурна, но хватката на Бърт беше добре преценена като гласа му.
Авери седеше на ръба на сцената с виснали пухкави крака и ги наблюдаваше с присъщото му добро настроение. Дори заместник Дейв се усмихваше.
— Сега мисля да си стисна ръце с всички ви и да ви пратя да си ходите, защото стана бая късничко, тъй си е, и хора като мен трябва да си получат почивката да разхубавяване — той се изкиска и отново се почувства неудобно, когато никой не се присъедини към него. Но се спусна от сцената и си размени ръкостискания с тях, като го правеше с ентусиазма на сватбар, който най-сетне е успял да ожени някоя твърдоглава двойка след дълъг и бурен годеж.
9
Когато излязоха навън, луната беше залязла и първото просветляване на небето беше започнало да се показва на хоризонта над Чистото море.
— Може да се срещнем пак, сай — каза Джонас.
— Може и тъй да е — съгласи се Роланд и се метна на седлото.
10
Ловците от Големия ковчег бяха седнали в къщата на пазача на около миля южно от Сийфронт и на пет мили от града.
На половината път до там Джонас спря край пътя. Тук земята свършваше рязко и преминаваше в каменист склон към проясняващото се море.
— Слизай, господинчо! — каза Джонас. Говореше на Дипейп.
— Джонас. Джонас, аз…
— Слизай!
Хапейки нервно устните си, Дипейп се смъкна от седлото.
— Свали си очилата!
— Джонас, ама защо? Аз не…
— Ако искаш да ги счупя, остави ги на място. Все ми е едно.
Прехапал по-силно устната си, Дипейп свали обрамчените си със злато очила. Дори не ги беше стиснал добре, когато Джонас го халоса с ужасяващ удар отстрани по главата. Дипейп изпищя и се търкулна по склона. Джонас препусна напред със същата скорост, с каквато го беше ударил и го хвана за ризата точно преди да се претъркули през ръба. Заби пръсти в тъканта на дрехата и издърпа Дипейп към себе си. Дишаше дълбоко, поемайки миризмата на борова смола и потта на съдружника си.