Наблюдателят само се взираше пред коня на Кътбърт с големите си тъмни очи.
— Казва, че е твърде уморен за приказки — съобщи Кътбърт и се прозя. — Аз също, честно казано — погледна към Роланд. — Добре видях очите на господин Джонас след като ти стисна ръката, Уил. Възнамерява да те очисти.
Роланд кимна.
— Иска да убие всички ни — каза Алан.
Роланд отново кимна:
— Ще се постараем да ги затрудним, но те знаят повече за нас, отколкото научиха по време на вечерята. Повече няма да успеем да ги изненадаме така.
Той спря, точно както Джонас беше спрял на три мили от мястото, където бяха сега. Само че вместо да погледнат към Чистото море, Роланд и приятелите му се обърнаха към полегатия склон на Ската. Табун коне препускаше от запад на изток, почти като сенки на слабата светлина.
— Какво виждаш, Роланд?. — попита Алан, почти беззвучно.
— Неприятности — каза Роланд. — На нашия път.
След това пришпори коня си и отново пое. Преди да се върнат в землянката на Бар Кей, отново се сети за Сюзан. Пет минути по-късно опря глава на квадратната твърда възглавница и вече я сънуваше.
СЕДМА ГЛАВА. НА СКАТА
1
От приветствената вечеря в кметския дом и инцидента в „Почивка за пътника“ минаха три седмици. Не бяха възниквали други неприятности между ка-тетите на Роланд и Джонас. В нощното небе Целуващата Луна беше избледняла и Луната на Торбалан правеше първите си стъпки. Дните бяха ясни и топли — дори старците отбелязваха, че това е едно от най-хубавите лета, за които се сещат.
В средата на сутринта, хубава като всяка друга това лято, Сюзан Делгадо препускаше с двегодишния жребец на име Пайлън по северния склон на Ската. Вятърът изсушаваше сълзите по бузите й и развяваше зад нея разпуснатата й коса. Тя пришпорваше Пайлън да препуска още по-бързо като леко го смушкваше в хълбоците с ботушите си. Пайлън се носеше като вихър с прибрани уши и развята опашка. Сюзан, облечена с джинси и избеляла (но първоначално в цвят хаки) риза, която беше принадлежала на баща й и се явяваше първопричина за всички неприятности, се беше навела в лекото тренировъчно седло, стискаше рога му с една ръка и с другата потупваше силния, мек конски врат.
— Още — прошепна тя. — Още по-бързо. Хайде, момче!
Пайлън се напъна още малко. Тя знаеше, че той не е достигнал границите на възможностите си.
Носеха се по високия гребен на Ската, но тя почти не забелязваше прекрасните земи, проснати пред нея, целите в златно и зелено, или пък как те се спускаха към синьото сияние на Чистото море. Всеки друг ден гледката и хладният солен бриз биха я очаровали. Днес тя искаше само да чува равномерния тропот на копитата на Пайлън и да чувства движението на мускулите му под себе си. Днес искаше да надбяга дори мислите си.
И всичко се дължеше на факта, че сутринта слезе по стълбите, облечена за ездата в една от бащините си стари ризи.
2
Леля Корд се въртеше край печката, все още загърната в домашния си халат и с мрежичка на косата. Сипа си купичка овесена каша и я пренесе до масата. Сюзан разбра, че положението е сериозно още когато леля й се обърна към нея с купата в ръка. Видя недоволната извивка на устните и осъдителния поглед, който хвърли. Леля й все още беше запленена от среброто и златото, които очакваше вече да й принадлежат, но засега оставаха извън обсега заради глупавото нареждане на вещицата Сюзан да остане девствена до есента.
Все пак това не беше основната причина и Сюзан го знаеше. Простичко казано, беше им дошло до гуша една от друга. Парите бяха най-малко разочарование за леля Корд.
Тя разчиташе, че през лятото вече ще разполага с къщата на края на Ската, в която да живее сама, или с посещенията на Елдред Джонас от време на време (Кордилия изглеждаше обсебена от него). Вместо това те все още бяха тук: една жена, запътена към края на живота си с тънки осъдителни устни на строго изпито лице, с малки топчести гърди под роклите с високи колосани яки. „Вратът, често казваше тя на Сюзан, е първото, което си отива.“ Косата й губеше обичайния си кестеняв цвят и се прошарваше. Другата — млада, умна, сръчна, с тепърва разцъфтяваща красота. Те се отчуждаваха една от друга, всяка дума сякаш пораждаше искри между тях и в това нямаше нищо странно. Мъжът, който беше обичал и двете достатъчно, за да ги накара да се харесват една друга, беше мъртъв.