— Уил Диърборн — потръпна след като произнесе името му, макар че наоколо нямаше кой да я чуе, освен Пайлън и пчелите. Така че тя го повтори, внезапно поднесе китката си към устата и я целуна там, където вената беше най-близо до кожата. Действието я шокира, защото не осъзнаваше, че се кани да го стори, а и защото вкусът на собствената й кожа и пот я възбудиха незабавно. Почувства нуждата да се охлади, както в леглото си след като го беше срещнала.
Вместо това тя изръмжа любимата ругатня на баща си: „Прехапи го!“ — и плю между ботушите си. Уил Диърборн беше виновен за прекалено объркания й живот през последните три седмици. Той — с неспокойните си сини очи, черната си коса и сковано, високомерното си поведение. Мога да бъда дискретен, мадам. Що се отнася до благопристойността… Учуден съм, че изобщо знаете думата!
Всеки път, когато се сещаше за това, сърцето й се изпълваше с гняв и срам. Повече гняв. Как си позволяваше той да я съди? Той, който беше израснал в разкош, заобиколен от толкова злато, че дори не е имал нужда от него: получавал е безплатно нещата, които желае, един вид като услуга. Как би могло момче като него да е наясно с трудния избор, пред който тя бе изправена? Защото, по-точно казано, как би могъл господин Уил Диърборн от Хемфил да разбере, че тя в действителност не е имала право на избор?
И въпреки това той не напускаше мислите й: тя знаеше, дори и леля Корд да не осъзнаваше, че в свадата тази сутрин е имало и трети невидим участник.
Тя знаеше и още нещо — нещо, което би разтревожило леля й до край.
Уил Диърборн също не я беше забравил.
4
Около седмица след приветственото парти и последвалата я свада малоумният прислужник от „Почивка за пътника“ Шийми, както хората го наричаха, се появи пред къщата, която Сюзан и леля й деляха. Носеше голям букет, най-вече от диви цветя от Ската, но между тях имаше и ароматни диви рози. Изглеждаха като розови запетайки. По лицето на момчето се беше разляла широка слънчева усмивка, когато отвори вратата без да чака покана.
Сюзан чистеше предната пътека, а леля Корд беше отзад в градината. В това нямаше нищо чудно, защото тези дни двете правеха всичко възможно да стоят далеч една от друга.
Сюзан проследи Шийми докато вървеше по пътеката и усмивката му сияеше иззад огромния букет.
— Добър ден, Сюзан Делгадо, дъще на Пат — весело поздрави Шийми. — Дойдох непоканен и моля за извинение, ако създавам проблеми… Защото съм проблем за хората и го знам добре като тях. Тези са за теб. Вземи!
Той й ги връчи и тя видя малък сгънат плик поставен между тях.
— Сюзан? — беше гласът на леля Корд, някъде иззад къщата, но се приближаваше. — Сюзан, вратата ли се отвори?
— Да, лельо — провикна се тя в отговор. Проклети да са острите й уши! Сюзан тромаво дръпна плика от мястото му между маргаритките и теменужките. Пъхна го в джоба на роклята си.
— Те са от третия ми най-добър приятел — поясни Шийми. — Сега имам трима различни приятели. Толкова много — той вдигна два пръста, намръщи се, прибави още два и се усмихна щастливо. — Артър Хийт ми е първият най-добър приятел, Дик Стокуърт е вторият най-добър, а третият е…
— Шт! — прошепна Сюзан гневно и накара усмивката на Шийми да изчезне. — Нито думичка за тримата ти приятели!
Почувства, че по лицето й избива забавна червенина, точно като шарка: спуска се откъм бузите и по врата, после се плъзва по целия път до краката. Из Хамбри през последната седмица много се говореше за новите приятели на Шийми. Май не говореха за нищо друго. Историите, които беше чула, звучаха невероятно, но ако не бяха истина, защо всички версии звучаха така сходно?
Сюзан все още се мъчеше да се овладее, когато леля Корд зави зад ъгъла. Шийми се дръпна една крачка назад, когато я видя, а объркването му прерасна в ужас. Леля й беше алергична към пчелите и в момента беше увита с воал от върха на сламеното си сомбреро до ръба на износената си градинска рокля — изглеждаше необичайна на силна светлина и направо странно в сенките. Като завършек към костюма, в ръката си с ръкавица стискаше мръсни овощарски ножици.
Тя видя букета и се насочи към него с вдигнати ножици. Когато стигна до племенницата си, пъхна оръжието в колана и дръпна воала от лицето си: