— Кой ти ги прати?
— Не знам, лельо — отговори Сюзан доста по-спокойно, отколкото се чувстваше. — Това е младежът от кръчмата…
— Кръчмата! — изсумтя леля Корд.
— И той също не знае кой ги праща — продължи Сюзан. Само ако можеше да го махне от тук… — Той, добре де, предполагам, че ти би казала, че…
— Той е глупак, да, знам това — леля Корд стрелна Сюзан с къс, притеснен поглед и след това се провикна към Шийми:
— КОЙ… ПРАТИ… ТЕЗИ… ЦВЕТЯ… МЛАДИ… ЧОВЕЧЕ?
Краищата на воала й, който беше отметнат встрани, сега паднаха над лицето й. Шийми отстъпи още една крачка назад. Изглеждаше ужасен.
— БЕШЕ ЛИ… МОЖЕ БИ… НЯКОЙ ОТ… СИЙФРОНТ?
ОТ… КМЕТА… ТОРИШ КАЖИ МИ… И… ЩЕ… ТИ… ДАМ… ЕДНО ПЕНИ.
Сърцето на Сюзан потрепери, защото той сигурно щеше да каже. Не би могъл да разбере, че ще я забърка в неприятности. Уил явно също не го схващаше.
Но Шийми само поклати глава:
— НЕ помна. Празна мий главата, сай, тъй си е. Станли казва, че съм буболечо.
Усмивката му отново разцъфна, прекрасна усмивка, пълна с бели, здрави зъби. Леля Корд му отвърна с гримаса:
— О, глупчо! Изчезвай! Право към града, ясно! Не се мотай наоколо с надежда да те наградя. Хлапе, което не може да помни такова нещо, не заслужава пени. И не се връщай тук, все едно кой те праща с цветя за младата сай! Разбра ли?
Шийми енергично кимна. После попита: — Сай?
Леля Корд го зяпна. Вертикалната бръчка на челото й беше много дълбока днес.
— Защо цялата си омотана в паяжини, сай?
— Махай се оттук, тъпоумно магаре! — изпищя леля Корд.
Тя имаше доста силен глас щом решеше да го използва и Шийми отскочи стреснато назад. Когато беше убедена, че той се е насочил обратно надолу по Хай Стрийт към града и няма намерение да се връща пред вратата им и да се мотае наоколо, леля Корд се обърна към Сюзан:
— Сложи ги във вода преди да са увехнали, мис! И не се главомъчи да се сетиш чий таен дар са.
След това се усмихна. Наистина се усмихна. Това, което най-много нарани Сюзан и я обърка, беше, че леля й не е някакво ужасно чудовище, нито вещица като Рия от Кьос. Нямаше звяр наоколо, само стара девственица с някои социални претенции, любов към среброто и златото и страх да не бъде изхвърлена бедна на улицата.
— За хора като нас, Сузи-пай — каза тя с потискаща искреност, — е по-добре да си вършим домашната работа и да оставим мечтите на онези, които могат да си ги позволят.
5
Тя беше сигурна, че цветята са от Уил и се оказа права. Писмото му беше написано ясно и честно.
„Скъпа Сюзан Делгадо,
Наговорих ти глупости онази нощ и моля за извинение. Бих ли могъл да те видя и да поговоря с теб? Трябва да сме насаме. Много е важно. Ако искаш да се срещнем, предай съобщение на момчето, което ти донесе писмото. Той е сигурен.
Уил Диърборн“
Много е важно. Подчертано. Тя почувства силно желание да разбере какво е толкова важно за него и се зарече да не прави глупости. Може би е поразен от нея… и ако е така, чия е вината? Коя беше говорила с него, беше яздила коня му и му беше показвала краката си при несръчното слизане от седлото? Коя беше слагала ръце на раменете му и го беше целувала?
Бузите и челото й пламнаха при мисълта за това и надолу по тялото й се плъзна още една гореща вълна. Не беше сигурна, че съжалява за целувката, но, съжалява или не, това си беше грешка. Ако го срещнеше още веднъж, щеше да е още по-лошо.
Въпреки всичко искаше да го види и чувстваше дълбоко в сърцето си, че е готова да забрави гнева си към него. Но оставаше обещанието, което беше дала.
Проклетото обещание!
Тази нощ тя лежа будна, въртя се в леглото си и първо реши, че е по-добре, по-благоприлично, просто да запази мълчание, а после започна наум да му пише писма — някои високомерни, други студени, трети с лека нотка на флирт.
Когато чу камбаната в полунощ да изпраща стария и да посреща новия ден, тя реши, че трябва да предприеме нещо. Скочи от леглото, отиде до вратата, отвори я и надникна в коридора. Когато чу свиркащото похъркване на леля Корд, затвори отново вратата, отиде до малкото бюро под прозореца и запали лампата. Взе един пергамент от горното чекмедже, разкъса го на две и след това бързо се зае да пише, чувствайки, че и най-малкото колебание може да я хвърли в още часове нерешителност. Без приветствие и подпис, отговорът й отне само няколко секунди: