Няма да се срещнем. Няма да е честно.
Сгъна писмото, загаси лампата и се върна в леглото като пъхна бележката на сигурно място под възглавницата си. Заспа след две минути.
На следващия ден, когато отиде да пазарува в града, тя мина покрай „Почивка за пътника“, която около единадесет сутринта беше привлекателна колкото умряло край пътя животно.
Дворчето на кръчмата представляваше утъпкан прашен квадрат, разделен от дълъг коневръз с корито за вода отдолу. Шийми буташе покрай релсата количка и прибираше с лопатката последните конски фъшкии от снощи. Носеше смешно розово сомбреро и пееше „Златни пантофки“. Сюзан се почуди колко от посетителите на „Почивката“ ще се събудят доволни като Шийми тази сутрин… и кой, в крайна сметка, е по-тъп — той или те?
Тя се огледа, за да се убеди, че никой не я следи, след което отиде при Шийми и го потупа по рамото. Той стреснато я погледна и Сюзан не го обвиняваше — ако се съди по историите, които беше чула, Дипейп, приятелчето на Джонас, само дето не беше убил бедното дете, защото му разляло питие върху ботушите.
После Шийми я позна.
— Здравей, Сюзан Делгадо там от края на града — каза той дружелюбно. — Пожелавам ти прекрасен ден, сай!
Той се поклони — забавна имитация на поклона от Вътрешността на тримата му нови приятели. Тя с усмивка му направи реверанс (носеше джинси и трябваше да имитира разгръщането на полата, но жените в Меджис бяха свикнали да имитират рокли).
— Видя ли цветята ми, сай? — попита той и посочи към небоядисаната стена на „Почивката“. Това, което тя видя, я трогна дълбоко — редичка сини и бели теменужки около основата на сградата. Изглеждаха едновременно патетични и смели, полюляващи се там под лекия утринен бриз — зад празния, отрупан с боклуци двор и пред порутения публичен дом.
— Ти ли ги посади, Шийми?
— Аха, тъй сторих. И господин Артър Хийт от Гилеад ми обеща жълти.
— Никога не съм виждала жълти теменужки!
— Никак не, аз също, но господин Артър Хийт каза, че ги имат в Гилеад — той погледна сериозно Сюзан. Стискаше лопатката си както войник, който държи за почест пушка или копие. — Господин Артър Хийт ми спаси живота. Всичко бих сторил за него.
— Наистина ли, Шийми? — попита тя трогната.
— Той също има и наблюдател. Птича глава. И когато му говори, все си въобразява. Не се ли смея? Охо, кискам се до сълзи.
Огледа се още веднъж, после извади от джоба на джинсите си бележката, сгъната на съвсем малко правоъгълниче.
— Ще предадеш лй това на господин Диърборн от мен? Той също е твой приятел, нали?
— Уил? Аха — взе бележката и внимателно я прибра в джоба си.
— И не казвай на никого.
— Шшшт! — съгласи се той и опря пръст на устните си. Очите му бяха смешно-кръгли под забавната розова дамска шапка, която носеше. — Както когато ти донесох цветята. Шъшъ-пъшъ!
— Точно така, шъшъ-пъшъ. С Бога напред, Шийми!
— И ти, Сюзан Делгадо.
Той продължи да чисти. Сюзан постоя и го погледа малко. Чувстваше се притеснена от самата себе си. Сега, след като успешно беше предала бележката, имаше голямото желание да помоли Шийми да й я върне, за да задраска каквото е написала преди и да приеме срещата. Дори и само за да види отново сините му очи.
После другият приятел на Джонас, онзи с палтото, излезе лениво от магазина. Тя беше сигурна, че не я е видял, но нямаше намерение да изпробва късмета си. Рейнолдс говореше с Джонас, а Джонас се виждаше — и то доста често! — с леля Корд. Ако тя научеше, че по това време на деня племенницата й е била с момчето, което й донесе цветята, сигурно щеше да задава въпроси. Такива, на които Сюзан не искаше да отговаря.
6
„Всичко е минало сега, Сюзан — като вода под моста. Най-добре да изтриеш миналото от мислите си.“
Тя доведе Пайлън до върха и погледна надолу по Ската, където конете се разхождаха и пасяха. Бяха доста тази сутрин.
Не стана обаче. Мислите й постоянно се връщаха към Уил Диърборн.
Какъв лош късмет беше имала да го срещне тогава. Ако това не се беше случило по обратния път от Кьос, досега тя сигурно щеше да се е примирила с положението — беше практично момиче в крайна сметка и обещанието си беше обещание. Тя едва ли някога беше очаквала да се тюхка много-много над загубата на девствеността си, а възможността да износи дете всъщност й харесваше.