— Изпусна това, приятел — каза тя.
— Не, благодаря, сай.
Тази тук можеше да принадлежи и на мъж — беше от черна кожа и без дръжка за през рамо, но той никога не я беше виждал. Никога не беше притежавал „корвет“, ако ставаше дума.
— Твоя е — настояваше тя и сега очите й така го пронизваха, че той направо чувстваше погледа й да прогаря кожата му. Би трябвало да разбере веднага, ако не беше заслепен от внезапната й поява, а също и от хитростта. Човек някак си не очаква от толкова красиво момиче да е и хитро. Красавиците не са такива, като правило, пък и не им трябва. Доколкото Бърт можеше да каже, всички хубави момичета трябва само да се събуждат сутрин и нищо повече.
— Твоя е.
— О, да — каза той и почти издърпа малката кесийка от ръцете й. Чувстваше как глуповата усмивка се разлива по лицето му. — Сега, след като го споменахте, сай…
— Сюзан — погледът й беше внимателен и предпазлив. — Нека съм Сюзан за теб, моля.
— С удоволствие. Моля за извинение, Сюзан, просто умът и паметта ми, като разбраха че е неделя, си стиснаха ръцете и отидоха на почивка заедно и ме оставиха временно без акъл в главата.
Можеше да дърдори в този дух най-малкото час, но тя го спря с безгрижното умение на по-голяма сестра:
— Лесно бих повярвала, че нямаш контрол над акъла си, господин Хийт. Или над езика си, но сигурно ще трябва да се грижиш по-добре за кесията си в бъдеще. Приятен ден! — изрече и изчезна, преди той да успее да продължи.
5
Бърт откри Роланд на мястото, където той често ходеше тези дни — горе на онази част от Ската, която повечето местни наричаха Градския страж. Даваше прекрасен изглед към Хамбри, замечтан в синкавата омара на неделния следобед, но Кътбърт доста се съмняваше, че точно гледката към града докарва най-стария му приятел тук отново и отново. Мислеше си, че по-скоро изгледът към къщата на Делгадо е основната причина.
Този път Роланд беше с Алан, но и двамата мълчаха. Кътбърт приемаше факта, че някои хора могат да изкарват доста време без да си приказват, но не мислеше, че някога би разбрал това нещо.
Пристигна в галоп, пъхна ръка под ризата си и извади кесийката.
— От Сюзан Делгадо. Даде ми я на Горния пазар. Прекрасна е, но е и хитра като лисица. Казвам го с огромно възхищение.
Лицето на Роланд светна и се оживи. Когато Кътбърт му хвърли торбичката, той я улови с една ръка и дръпна връзките й със зъби. Вътре, където пътешественикът би държал парите си, имаше малко парченце сгъната хартия. Роланд го прочете набързо, светлината угасна в очите му и усмивката изчезна от устните му.
— Какво пише? — попита Алан.
Роланд му връчи бележка и отново се зазяпа над Ската. Преди Кътбърт да види истинското отчаяние в очите на приятеля си, той не беше осъзнал напълно колко далеч в живота на Роланд (и по този начин в живота на всички им) е проникнала Сюзан Делгадо.
Алан му предаде бележката. Състоеше се от две изречения:
„По-добре да не се срещаме. Съжалявам!“
Кътбърт я прочете два пъти, като че ли самият прочит можеше да я промени и след това я върна на Роланд. Той я прибра обратно и върза връзките, след което пъхна малката кесийка в джоба си.
Кътбърт мразеше мълчанието повече от опасността (а това си беше опасност за него), но всеки опит да завърже разговор, който провеждаше наум, му се струваше груб и безчувствен, като се има предвид изражението на приятеля му. Все едно някой беше отровил Роланд. Кътбърт се отвращаваше от мисълта, че едно прекрасно младо момиче може да разтваря крака за високия и кокалест кмет на Хамбри, но настроението на Роланд предизвика в него по-силни емоции. За това тук можеше и да я намрази.
Най-накрая Алан проговори, почти свенливо:
— Ами сега, Роланд? Ще ходим ли да душим в нефтеното поле без нея?
Кътбърт одобри това. При първа среща мнозина подценяваха Алан Джоунс като глупак. Но сега, по дипломатичен начин, който Кътбърт никога не би съумял да приложи, той беше посочил, че неприятният сблъсък на приятеля им с любовта не променя техните задължения.
И Роланд се изправи на седлото и запита:
— Големите ковчези видя ли ги в града?
— Джонас и Рейнолдс — отвърна Кътбърт. — Все още няма и следа от Дипейп. Мисля, че Джонас го е пребил и го е хвърлил от скалите в изблик на ярост след онази нощ в бара.