Роланд поклати глава:
— Джонас прекалено много се нуждае от доверените си хора, за да ги хаби. Не, Дипейп просто е отстранен за известно време.
— Къде? — попита Алан.
— Където трябва да заляга в храстите и да стои под дъжда, когато времето е лошо! Най-вероятно Джонас го е пратил обратно по следите ни.
Алан възкликна изненадано. Роланд се беше отпуснал удобно върху Ръшър и гледаше съм сънливите земи долу и към пасящите коне. С една ръка несъзнателно докосваше кесийката, която беше пъхнал в ризата си. Накрая отново погледна към тях.
— Ще почакаме още малко — добави той. — Тя може и да си промени мнението.
— Роланд… — поде Алан със сериозен тон.
— Не се съмнявай в мен, Алан! Говоря като син на баща си.
— Добре — Алан се протегна и леко го побутна по рамото. Що се отнася до Кътбърт, той си запази правото да съди по-късно. Роланд може да действаше правилно, а може и да не беше така. Кътбърт обаче предположи, че в този момент той не е господар на мислите си.
— Помните ли какво обичаше да посочва Корт като основна слабост за червеи като нас? — попита Роланд с лека усмивка.
— „Препускате без да сте го обмисляли и падате в дупка“ — изимитира Алан толкова добре, че накара Кътбърт да се изсмее на глас.
Усмивката на Роланд също се разшири:
— Да. Това са думи, които смятам да запомня, момчета. Няма да разглобя играчката, за да видя какво има вътре… освен ако нямам друг избор. Сюзан може и да се завърти наоколо, ако й дадем време да помисли. Вярвах, че вече ще е съгласна да ме види, но поради… другите проблеми между нас — той замълча и известно време се възцари тишина.
— Ще ми се бащите ни да не ни бяха изпращали — проговори накрая Алан… въпреки че всъщност бащата на Роланд ги беше изпратил и тримата го знаеха. — Твърде сме млади за проблеми като тези.
— Справихме се чудесно онази нощ в „Почивката“ — напомни Кътбърт.
— Това беше тренировка, не престрелка. И те не ни приемаха на сериозно. Няма да се повтори.
— Не биха ни пратили, ако знаеха какво ще открием — каза Роланд. — Но сега, след като сме открили, трябва да действаме, нали?
Алан и Кътбърт кимнаха. Трябваше да действат, в това нямаше и капка съмнение.
— Във всеки случай, твърде късно е да се притесняваме. Ще чакаме и ще се надяваме на Сюзан. Не бих приближил Ситго без някой от Хамбри, който знае това-онова за мястото… Но ако Дипейп се върне, ще трябва да пробваме. Един Бог знае какво може да е открил или какви истории ще си измисли, за да се хареса на Джонас, или пък какво ще направи Джонас, след като го изслуша. Може да се стигне до престрелка.
— Ще й пратиш ли друга бележка, Уил Диърборн? — попита Алан.
— Не — отговори Роланд. — Ще й дадем време, колкото и да е трудно. И ще се надяваме любопитството й да я докара насам.
След тези думи той се обърна към изоставената землянка, която им служеше за дом. Кътбърт и Алан го последваха.
6
Сюзан работи здравата през остатъка от неделята — чистеше боксовете, носеше вода, изми всички стъпала. Леля Корд мълчаливо я наблюдаваше едновременно със съмнение и учудване. Сюзан не се интересуваше от това й — искаше само да се изтощи и така да избегне още една безсънна нощ. Всичко беше приключило. Нека да стане каквото трябва.
— Да не си полудяла, момиче?. — беше всичко, което леля Корд й каза, когато тя изля последното ведро мръсна вода зад кухнята. — Неделя е!
— Не съм откачила — отвърна тя, без дори да я погледне.
Легна си веднага след като луната изгря. Ръцете й бяха изтощени, краката я боляха, гърбът я пробождаше, но въпреки това не можа да заспи. Лежеше в леглото с отворени очи и нещастна. Часовете отминаваха, луната залезе, а Сюзан все още не заспиваше. Гледаше в мрака и се чудеше дали има някаква възможност, дори минимална, баща й да е бил убит, за да му затворят очите и устата.
Накрая стигна до извода, че е съгласна моментално да се срещне с Уил, дори и само за да успокои притеснения си мозък.
След като осъзна това, облекчението се плъзна по цялото й тяло и тя заспа.
7
Късно на следващия следобед, когато Роланд и приятелите му бяха в „Почивка за пътника“. Шийми дойде отвън, където беше поливал цветята си. Носеше розовото сомбреро в едната си ръка, а в другата стискаше малък пакет.