— Здрасти вий, Малки ковчези! — викна приветствено и се поклони по начин, който беше отлична имитация на техните поклони. Кътбърт отчасти се забавляваше да види такъв поклон, направен от човек с градинарски сандали. — Как сте? Добре, надявам са, щото и аз съм така!
— Добре сме като пълни бъчви с дъждовна вода — отвърна Кътбърт. — Но на никого от нас не му се нрави да ни наричат Малки ковчези, така че карай по-внимателно, става ли?
— Аха — съгласи се Шийми весело както винаги. — Аха, господин Артьр Хийт, добри човече, дето ми спаси живота! — той спря и за момент изглеждаше объркан, като че не можеше да си спомни защо беше дошъл при тях. След това погледът му се проясни, усмивката отново грейна и той протегна пакета към Роланд:
— За теб, Уил Диърборн!
— Наистина ли? Какво има вътре?
— Семенца! Точно тъй си е!
— От теб ли са, Шийми?
— О, не.
Роланд взе пакета, който беше сгънат залепен. Нямаше надписи отпред или отзад, а връхчетата на пръстите му не напипаха семена вътре.
— От кого тогава?
— Не си спомням — каза Шийми и отклони поглед встрани. След това очите му отново се насочиха към Роланд с надежда и несигурност. — Помня обаче какво трябваше да ти кажа.
— Хм; Давай тогава Шийми!
С тоя на човек, който рецитира заучено произведение, едновременно горд и нервен, той каза:
— Тези семена си разпилял по Ската.
Очите на Роланд блеснаха така яростно, че Шийми отстъпи една крачка назад. Дръпна бързо сомбрерото си, обърна се и изхвърча навън. Харесваше Уил Диърборн и приятелите му. Видя нещо в очите на Уил-сай, което силно го изплаши. В този момент разбра, че и Уил е убиец, също като онзи в палтото или този, който искаше Шийми да му облизва ботушите, или стария белокос Джонас с треперещия глас.
Лош като тях, че даже и повече.
8
Роланд пъхна пакетчето със семена в ризата си и не го отвори, докато тримата не се върнаха на верандата на Бар Кей. Изтъняването мърмореше в далечината, карайки конете им нервно да въртят уши.
— Е? — повдигна вежди Кътбърт, неспособен да сдържи любопитството си.
Роланд извади плика и го разкъса. Докато го правеше, знаеше какво иска да му съобщи Сюзан.
Останалите се наведоха — Алан отляво, Кътбърт отдясно, докато развиваше парчето хартия. Той отново видя простичкия й акуратен почерк. Съобщението не беше по-дълго от предишното, но съдържанието му беше съвсем различно.
Има портокалова горичка на около миля от градската част на Ситго. Ще те чакам там при изгрева на луната. Ела сам.
С.
И отдолу, с малки печатни букви: ИЗГОРИ ЛИСТА
— Ще ви следим — каза Алан.
Роланд кимна:
— Да, но отдалеч.
След това изгори бележката.
9
Портокаловата горичка беше грижливо посадена във формата на правоъгълник в края на отчасти буренясал черен път. Роланд пристигна там след смрачаване, но поне половин час преди бързо изтъняващата Луна на Торбалан да се издигне отново над хоризонта.
Докато обикаляше около един от редовете, заслушан в призрачните звуци откъм нефтеното поле на север, обзе го дълбока носталгия. Беше породена от аромат на портокаловите цветчета — нежен, надвиващ тежката смрад на петрол. Тази малка горичка нямаше нищо общо с ябълковите градини на Ню Канаан… но напомняше за тях. Вятърът люлееше дърветата и миризмата му напомняше за Гилеад с горчива настойчивост. Мина му през ум, че може никога повече да не види дома си — че се е превърнал в скитник като Луната на Торбалан горе в небето.
Чу стъпките й, чак когато застана зад него. Обърна се и пристъпи към нея.
Тя направи тревожен жест и Роланд спря объркан.
— Уил Диърборн, срещаме се с радост и болка — каза Сюзан с треперещ глас и тогава той я целуна. Изгаряха един за друг, докато Луната на Торбалан се издигаше в пламъците на последната си четвърт.
10
Рия седеше в самотната си хижа пред кухненската маса, сведена над топката, която Големите ковчези й бяха донесли преди месец и половина. Лицето й беше обляно в розово сияние и никой вече не би го сбъркал с лице на момиче. Тя притежаваше невероятна жизнена сила, която я крепеше през многото години (само най-възрастните жители на Хамбри имаха бегла представа колко е възрастна Рия от Кьос. През последните дни не й оставаше време дори да имитира чистене. Стъклената топка я беше обсебила. Когато не гледаше в нея си мислеше за гледането вътре… Такива неща беше видяла!