Ермот се виеше между костеливите й крака и съскаше недоволно, но тя не го забелязваше. Вместо това се сведе още по-ниско към отровното розово сияние на топката, омагьосана от видяното вътре.
Това бяха момичето, което дойде при нея, за да докаже девствеността си и младежът, който тя видя първия път, когато погледна в топката. Този, който беше сбъркала със стрелец преди да осъзнае, че е млад.
Глупавото момиче, което беше дошло при Рия с песен и си беше тръгнало в по-подходящо мълчание, беше чисто и можеше все още да е такова, но нямаше да запази девствеността си още дълго. И дали Харт Торин няма да остане изненадан, когато вземе предполагаемо чистата си млада любовница в кревата? Имаше начини да излъжеш мъжете за това (мъжете направо си просеха да бъдат лъгани), но тя не знаеше това. О, чудесно! И като си помислеше, че може да види Мис Горделивка да си разтваря краката точно тук, в прекрасното й кълбо! О, беше невероятно! Направо страхотно!
Тя се наведе още по-близо, дълбоките орбити на очите й се изпълниха с розов огън. Усетил, че е сляпа за умилкванията му, Ермот пропълзя мрачно по пода в търсене на буболечки. Мъсти отскочи от него и изсъска котешка ругатня, а шестокраката му сянка беше голяма и странна върху осветената от огъня стена.
11
Роланд усети какво ще се случи. Някак си успя да отстъпи от нея, тя също се дръпна, очите й бяха разширени, а бузите й пламтяха — можеше да види червенината дори на светлината на току-що изгрялата луна. Тестисите му бяха болезнено стегнати.
Тя се обърна и Роланд видя, че сомбрерото й се е килнало на гърба. Протегна едната си трепереща ръка и го оправи. Тя притисна пръстите му. Обърна се към него с умолителни очи.
— Какво да сторим? О, Уил, какво трябва да правим?
— Най-доброто, което можем — отговори той. — Както винаги ни се е налагало. Както бащите ни са ни учили.
— Това е лудост. Ако някога ни видят заедно, ще имаме сериозни проблеми. — Той се приближи към нея, но тя отстъпи назад. — Най-добре да не го правим, Уил. Ако го сторим, само ще страдаме. Освен ако нямаш предвид…
— Знаеш, че нямам. Тя кимна:
— Сложил ли си на стража приятелите си?
— Аха — отвърна той и неочаквано се усмихна — усмивка, която тя толкова обичаше. — Но не и където могат да ни гледат.
— Благодаря на боговете за това! — тя се изсмя объркано. После пристъпи към него толкова близо, че той едва се въздържа да не я прегърне отново. Вгледа се с любопитство в лицето му. — Кой си ти всъщност, Уил?
— Почти този, който казвам, че съм. В това е смешката, Сюзан. Приятелите ми и аз не бяхме изпратени тук, защото сме били пияни и сме вандалствали, но не бяхме и изпратени да разкриваме какъвто и да е заговор или секретна конспирация. Бяхме просто момчета, които трябва да се махнат от пътя по време на опасност… Всичко започна, откакто… — той тръсна глава, за да покаже колко безпомощен се чувства и Сюзан отново се сети, че ка е като вятъра — когато дойде, може и да ти вземе пилетата, хамбара и къщата. А дори и живота.
— А Уил Диърборн истинското ти име ли е?
Той сви рамене:
— Всяко едно име е еднакво подходящо, струва ми се, ако този, който отговаря на него е добър. Сюзан, ти беше в кметския дом днес, защото моят приятел Ричард те е видял да яздиш…
— Аха, налагаше се — каза тя. — Защото аз ще съм тазгодишното Жътвено момиче — Харт ме е избрал и държа да отбележа, че аз не бих се захванала с подобно нещо за нищо на света. Пък и на Олив, предполагам, й е още по-тежко.
— Ще бъдеш най-хубавото Жътвено момиче, каквото някога е имало — каза той и чистата сигурност в гласа му я накара да потрепне от удоволствие. Бузите й отново се зачервиха. Жътвеното момиче трябваше да си сменя дрехите пет пъти между обедния празник и Огъня на свечеряване. Всеки костюм беше по-хубав от предишния (в Гилеад те щяха да са девет, в това отношение Сюзан си нямаше и представа каква късметлийка е). Тя би носила с радост и петте заради Уил, ако той беше Помощник на Жътваря. Дори по-радостно тя би носила шестия костюм — сребърна дреха с тънки като косъм презрамки и пола, която стигаше високо до бедрата й. Това беше костюм, който прислужницата Мария, шивачката Кончита и Харт Торин щяха някога да видят. Него трябваше да носи, когато влезе в покоите на стареца като държанка, след като празникът приключи.