Рия седеше в сенките на смрадливата си къща и започна да се киска.
16
Роланд се взря в нея с разширени очи и когато Сюзан му разказа малко повече за Рия (тя пропусна отвратителното описание на процеса, залегнал зад думите „доказване на невинност“), желанието му се охлади достатъчно, за да си възвърне самоконтрола.
— Мисля, че само си си въобразила — каза той, когато тя завърши разказа си.
— Не е така.
— Не е дори подсъзнанието ти?
При тези думи тя сведе поглед и не каза нищо.
— Сюзан, не бих те наранил за нищо на света.
— И ме обичаш? — все още без да вдига очи.
— Аха, така е.
— Тогава най-добре не ме целувай и докосвай повече, не и тази вечер. Не бих устояла, ако го сториш.
Той кимна безмълвно и протегна ръка. Тя я стисна и заедно продължиха в посоката, в която вървяха преди.
Още когато бяха на десетина ярда от горичката и двамата видяха сиянието на метал, въпреки гъстите клони. „Твърде гъсти — помисли си тя. — Твърде гъсти още от тук.“
Бяха клонки от боровете, онези, които бяха отсечени от дърветата на склона. Те прикриваха големите сребърни казани, липсващи от павирания участък. Най-вероятно сребърните контейнери бяха докарани дотук от воловете и после скрити. Но защо?
Роланд проучи редиците струпани борови клонки, после спря и премести няколко встрани. По този начин създаде проход и я подкани да мине навътре.
— Оглеждай се внимателно! — каза той. — Съмнявам се, че са си играли да слагат капани или жици, но винаги е добре да внимава човек.
Зад камуфлажната стена танкерите бяха грижливо строени като войничета-играчки в края на деня и Сюзан изведнъж разбра защо са били скрити. Те бяха отново снабдени с колела, добре изработени от солиден дъб. Всяко беше обхванато от тънка желязна лента. Колелетата бяха нови, както и лентите, а осите бяха изработени на ръка. Тя познаваше само един ковач в Баронството, способен да извърши такава фина работа — Брайън Хуки, при когото беше ходила за подковите на Фелиша. Той се усмихваше и я потупваше по рамото, когато го беше посетила с торбата на баща си на бедрото. Брайън Хуки беше един от най-добрите приятели на Пат Делгадо.
Спомни си, че по всичко личеше, че времената са добри за сай Хуки. В ковачницата имаше предостатъчно работа. Хуки беше правил купища колела и оси. Разбира се, някой му е плащал за труда. Възможно беше да е Елдред Джонас; Кимба Раймър беше още по-подходящ за работодател. Харт? Тя просто не би могла да повярва. Умът на Харт, колкото и малко да му беше останал, това лято беше фиксиран върху друг проблем.
Между танкерите имаше нещо като пътека. Роланд бавно премина по нея с ръце на гърба и четеше надписите върху табелите на танкерите: СИТГО. СЪНОКО. ЕКСЪН. КАНО — КО. Спря веднъж и прочете на глас, колебливо:
— Чисто гориво за по-добро бъдеще — изсумтя меко. — Глупости! Това е бъдещето.
— Роланд. — Уил, исках да кажа. За какво служат те?
В началото той не й отговори, а тръгна обратно покрай лъскавите стоманени казани. Бяха четиринадесет от тази страна на мистериозно реактивираната петролна тръба и тя предположи, че същият брой са и от другата. Докато той вървеше, почукваше с юмрук по всеки един. Звукът беше глух и плътен. Всички бяха пълни с петрол от нефтеното поле на Ситго.
— Били са приготвени от доста време, предполагам — каза той. — Съмнявам се, че Големите ковчези са направили всичко сами, но няма съмнение, че са участвали… Първо са били сложени новите колелета на мястото на старите изгнили гуми. После са ги напълнили. Използвали са воловете да ги подредят тук, в основата на хълма. После, когато сме дошли, им се е сторило разумно да вземат мерки и да скрият тези тук. Може и да сме глупави бебета, но сигурно сме достатъчно умни, за да се зачудим какво правят тук двадесет и осем пълни нефтени танкери с нови колелета. Така че са дошли и са ги покрили.
— Джонас, Рейнолдс и Дипейп.
— Аха.
— Но защо? — Тя го хвана за ръката и повтори въпроса си. — За какво служат те?
— За Фарсън — отговори привидно спокойно Роланд. — За Добрия. Сдружението знае, че той е открил няколко военни машини. Те или са останали от Древните, или идват от друго „къде“-то. Досега Сдружението не се страхуваше от тях, защото те не работеха. Мълчаливи са. Някои казваха, че Фарсън е полудял да се доверява на такива повредени неща, но…