Но Кончита я изненада.
— Животът е тежък, миси, тъй си е. Най-добре започвай да свикваш.
5
Гласът на Сюзан — сух, сега вече доста изпразнен от емоции — най-накрая секна. Леля Корд остави встрани плетивото си, изправи се и сложи чайника на печката.
— Драматизираш, Сюзан — говореше с глас, който би трябвало да е едновременно мек и мъдър, но не беше нито едното, нито другото. — Това ще идва от манчестерската ти жилка — половината от тях си въобразяваха, че са поети, а останалите — че са художници. Пък и почти всичките прекарваха нощите си прекалено пияни за нещо друго. Той ти е стиснал циците и се е изцвъркал на сухо, това е всичко. Няма какво толкова да те разстройва. И определено не е нещо, заради което да си губиш съня.
— Как би могла да знаеш? — попита Сюзан. Това беше нелюбезно, но тя беше преминала границата и без друго. Помисли си, че е стигнала до точката, в която може да понесе всичко от леля си, освен този поучително-мъдър тон. Звучеше като пресни фъшкии.
Кордилия вдигна вежди и заговори без колебание:
— Щом искаш, обвинявай ме! Леля Корд, дъртата стара кобила. Леля Корд, старата мома. Леля Корд, одъртялата девственица. Нали? Добре, може и да съм девствена, но съм имала един-двама любовници, когато бях млада… преди светът да се измести, както би казала. Един от тях май беше големият Фран Ленгил.
„А може и да не е бил“ — помисли си Сюзан. Фран Ленгил беше по-голям от леля й с поне петнадесет годинки, ако не и< с двадесет и пет.
— И аз съм чувствала козела на стария Том в гърба си един-два пъти, Сюзан. Да. Както и от предната си страна.
— И беше ли някой от твоите любовници на шейсет, с лош дъх и кокалчета, които пукат докато ти стиска циците, лельо? Опитваше ли се някой от тях да те прекара през най-близката стена, когато почваше да се перчи и да прави цвък-цвък?
Гневът, който очакваше, не последва. Това, което се случи, беше още по-лошо — изражение, близко до празния поглед, който беше видяла на лицето на Торин в огледалото.
— Сделката е сключена, Сюзан. — Усмивка, кратка и ужасяваща, проблесна като примигване по тясното лице на леля й. — Сделката е сключена, да.
Сюзан с ужас изкрещя:
— Баща ми би намразил това! Би го мразил! И би мразил теб, задето позволяваш да се случи! Задето го подпомагаш!
— Може би — каза леля Корд и ужасната усмивка отново се появи. — Може и да е тъй. Но какво би мразил още повече? Безчестието на нарушеното обещание, срамът на невярното си дете. Той би поискал да го сториш, Сюзан. И ако помниш лицето му, трябва да го сториш.
Сюзан я погледна, устата й беше разтворена в треперещ овал, очите й отново се пълнеха със сълзи. „Срещнах някой, когото обичам! Това би й казала, ако можеше. — Не разбираш ли, че това променя нещата? Срещнах някой, когото обичам!“ Но ако можеше да каже такова нещо на леля Корд, Сюзан нямаше изобщо да бъде въвлечена в тази ситуация на първо място. Така че се обърна и олюлявайки се напусна къщата без да каже нищо, а сълзите замъгляваха зрението й и изпълваха света на късното лято с печални отблясъци.
6
Тя яздеше, без да знае къде отива, но част от нея сигурно беше взела някакво решение, защото четиридесет минути след като напусна къщата, тя откри, че приближава същата горичка върби, за която мечтаеше, когато Торин се промъкна зад нея като лош елф от приказките.
Сред върбите беше благословено прохладно. Сюзан върза Фелиша (която беше яздила без седло) за един клон и бавно прекоси малката полянка в средата на горичката. Оттук минаваше потокът и тя седна на мекия мъх, покрил полянката. Разбира се, трябваше да дойде тук. Тук я довеждаха тайните мъки и радости, откакто беше открила мястото на осем или девет годинки. Тук беше идвала, отново и отново, в почти безкрайните дни след смъртта на баща си, когато й се струваше, че целият свят — поне нейната представа за него — е свършил с Пат Делгадо. Само тази полянка знаеше цялата й мъка. На потока беше говорила тя и потокът я беше отнесъл със себе си.
Сега наново рукнаха сълзите й. Тя облегна глава на коленете си и захълца — шумно, не като дама, а като преживяща крава. В този момент си мислеше, че би дала всичко, за да върне баща си поне за минута и да го попита дали трябва да удържи обещанието си.