Плачеше над потока, когато чу звук от счупено клонче и погледна през рамото си, ужасена и разтреперана. Това беше тайното й място и тя не искаше да я виждат тук, особено пък когато ревеше като хлапенце, което е паднало и си е ударило главата. Изпука друго клонче. Някой скиташе наоколо, точно така, вмъкваше се в тайното й място във възможно най-неподходящия момент.
— Махай се! — изпищя тя със задавен от сълзи глас, който едва разпозна. — Махай се, който и да си! Остави ме на мира!
Но силуетът — сега можеше да го види — продължи да се приближава. Когато видя и на кого принадлежи, в началото си помисли, че Уил Диърборн („Роланд — каза си, — истинското му име е Роланд.“) сигурно е създаден от напрегнатото й въображение. Не беше съвсем убедена че е истински, докато не коленичи и не я прегърне. Тогава тя почти се вкопчи в него:
— Как разбра, че аз…
— Видях те да яздиш по Ската. Бях на мястото, където отивам да помисля понякога и те видях. Не бих те последвал, ако не бях забелязал, че яздиш без седло. Помислих си, че нещо не е наред…
— Нищо не е наред.
Колебливо, с широко отворени и сериозни очи, той започна да целува бузите й. Беше го направил няколко пъти от двете страни на лицето й преди тя да осъзнае, че той изсмуква сълзите и. После я хвана за раменете и я отдалечи от себе си, за да може да погледне в очите й.
— Кажи го отново и ще го сторя, Сюзан. Не знам дали това е обещание или предупреждение, или пък и двете, но… кажи го отново и ще го сторя.
Нямаше нужда да го пита какво има предвид. Тя сякаш почувства земята да помръдва под нея и по-късно щеше да си помисли, че за пръв и единствен път в живота си действително усеща ка — вятър, който не идваше от небето, а от земята. „Тя дойде за мен в крайна сметка — помисли си. — Моята ка, за добро или зло“
— Роланд?
— Да, Сюзан.
Тя спусна ръка под токата на колана му и стисна онова, което беше там, без да отлепя очи от неговите.
— Ако ме обичаш, люби ме.
— Да, лейди. Тъй ще сторя.
Той разкопча ризата си, правена в част от Средния Свят, която тя никога нямаше да види и я взе в обятията си.
7
Ка:
Те си помагаха взаимно, докато сваляха дрехите си. Лежаха голи в обятията си върху летния мъх, мек като най-фин гъши пух. Лежаха с допрени чела, както в мечтата й и когато той откри пътя сив нея, тя почувства болката да се топи в сладост като див и екзотичен плод, който може да бъде вкусен само веднъж в живота. Задържа вкуса му колкото се може по-дълго, докато сладостта не я превзе и тя не й се отдаде, стенейки дълбоко в гърлото си и търкайки горната част на ръцете си от двете страни на врата му. Те се любиха във върбовата горичка, бяха забравили за честта, бяха нарушили обещанията без дори да погледнат назад и в края Сюзан откри, че това е повече от сладост. Имаше нещо като благословено сплитане на нервите, което започваше от онази част, разтворена пред него като цвете. Надигаше се оттам и след това изпълваше цялото й тяло. Тя пищеше отново и отново, мислеше си, че в света на смъртните не би могло да има такова удоволствие, че от това се умира. Роланд присъедини гласа си към нейния и тътенът на плискащата се по камъните вода ги обви и двамата. Когато тя го дръпна по-плътно към себе си, сключи глезени над коленете му и покри лицето му с яростни целувки, той ускори темпото, за да влезе в ритъм. Тъй се съединиха любовниците в Баронство Меджис, близо до края на последната велика ера, а зеленият мъх под слабините й се оцвети в прекрасно червено, когато девствеността я напусна. Тъй се възрадваха те и така бяха обречени.
Ка.
8
Лежаха заедно прегърнати, споделяха кротки целувки под мекия поглед на Фелиша и Роланд почувства, че се унася. Това беше разбираемо — това лято беше подложен на невероятно напрежение и беше спал зле. Въпреки, че не го знаеше тогава, щеше да спи зле и през остатъка от живота си.
— Роланд? — гласът й звучеше отдалечен и сладък. — Да?
— Ще се грижиш ли за мен?
— Да.
— Не мога да ида при него, когато времето настъпи. Бих могла да понеса докосването му и малките му кражби, ако те имам, но не мога да легна с него на Жътвената нощ. Не знам дали съм забравила лицето на баща си или не, но не мога да вляза в леглото на Харт Торин. Мисля, че загубата на девственост може да бъде скрита, но не искам да ползвам такива методи. Просто не мога да ида в леглото му.