Той вдигна космите, които още бяха на корема й и ги протегна към нея:
— Ти беше взела камък с остър ръб. Опитваше се да се острижеш с него и не искаше да спреш. Нараних те, защото бях уплашен. Радвам се, че просто не съм ти счупил китката… или поне не мисля, че съм успял.
Роланд вдигна ръката й и нежно я завъртя насам-натам, ослушвайки се да чуе търкането на разделени кости. Не чу нищо и китката се движеше свободно. Докато Сюзан го наблюдаваше, вцепенена и объркана, той вдигна дланта й към устните си и целуна вътрешната част, точно над деликатната плетеница от вени.
11
Роланд беше вързал Ръшър доста далеч сред върбите, така че големият жребец да не бъде забелязан, ако някой препуска по Ската.
— Полека — каза Роланд докато се приближаваше. — Потърпи още малко, приятелю!
Ръшър пристъпи и изцвили, сякаш казваше, че ще търпи до края на годината, ако от него се изисква това.
Роланд отвори дисагите си и извади стоманения съд, който му служеше за чайник или тиган, в зависимост от нуждата. Обърна се, после се върна. Одеялото му беше вързано за седлото на Ръшър — смяташе да прекара нощта на Ската в размишления. Имаше куп неща, за които да мисли, а сега се оказваха още повече.
Той дръпна една от грубите връзки, пъхна ръка в одеялата и извади малка метална кутия. Отвори я с ключето, което беше закачено на врата му. Вътре имаше малък квадратен медальон на тънка сребърна верижка (в медальона беше портретът на майка му) и малко допълнителни патрони — горе-долу дузина. Взе един, стисна го в юмрука си и се върна при Сюзан. Тя го гледаше с разширени, ужасени очи.
— Не помня какво е станало след като се любихме за втори път — каза тя. — Гледах към небето и си мислех колко добре се чувствам, и се унасях… О, Роланд, много ли е зле!
— Не много, мисля, но ти ще разбереш по-добре. Ето.
Той напълни с вода тенджерата си и я отнесе на брега.
Сюзан нетърпеливо се наведе над нея, отметна косата от лявата страна на главата си през лакътя, след това бавно изви навън ръка, опъвайки кичурите в златна лента. Видя веднага увреденото място. Проучи го внимателно и после остави косата да увисне с по-скоро облекчена, отколкото измъчена въздишка.
— Мога да го скрия — каза. — Когато е заплетена, никой няма да разбере. Пък и освен всичко, това е само коса — просто женска суета. Леля ми доста често ми го повтаря, впрочем. Но, Роланд, защо? Защо съм го направила?
Роланд имаше една идея. Косата е женската гордост, и следователно бръсненето на косата сигурна беше гнусен план на жена — един мъж едва ли би се сетил за такова нещо. Дали е била жената на кмета? Не мислеше така. Струваше му се по-вероятно Рия, там горе на хълма, зазяпана към Лошите треви, Висящата скала и Айболт каньон, да измисли такъв гаден капан, кметът Торин би трябвало да се събуди на сутринта след Жътва с махмурлук и плешива любовница.
— Сюзан, мога ли да опитам нещо?
Тя му се усмихна:
— Нещо, което не си пробвал по-рано? Аха, щом желаеш.
— Не става дума за това — той разтвори длан и й показа патрона. — Искам да се опитам да открия кой ти е сторил това и защо. — И други неща също. Но все още не знаеше какво.
Тя погледна към патрона. Роланд започна да го търкаля по опакото на ръката си, прехвърляйки го напред-назад с изумително умение. Кокалчетата му се вдигаха и спускаха като иглите на стан. Тя гледаше това с изражение на детински възторг:
— Къде се научи да го правиш?
— Вкъщи. Няма значение.
— Хипнотизираш ли ме?
— Аха… и не мисля, че ще ти е за пръв път. — Той накара патрона да танцува малко по-бързо, сега на изток по мърдащите му кокалчета, а не на запад. — Може ли?
— Аха — каза тя. — Ако стане.
12
Стана и още как. Бързината, с която тя се поддаде, потвърждаваше, че й се е случвало и преди, и то често. Все пак той не можа да получи каквото искаше от нея. Тя беше напълно готова да му сътрудничи (нетърпелива насън, както би казал Корт), но не премина отвъд определена точка. Не беше преструвка или срамежливост — докато спеше с отворени очи пред потока, му разказа с дистанциран, но спокоен глас за проучванията на старата вещица и как Рия се опитвала да я „стресне“ (в този миг Роланд сви юмруци така здраво, че ноктите му се забиха в дланите). Но имаше един момент, откъдето нататък не си спомняше нищо.