Кордилия тръгна за вкъщи. Кутията, която й се струваше ужасен товар, когато излезе от магазина, сега беше лека като перце. Това чувство се задържа за половин миля или малко повече, но когато къщата й се появи на хоризонта, тя отново усети стичащата се по бузите й пот и болката в ръцете. Благодаря на боговете, че лятото беше почти приключило… и не беше ли това Сюзан, тъкмо превеждаща коня си през портата?
— Сюзан! — викна тя, сега достатъчно принизена до обичайното си раздразнение от момичето, което прозвуча ясно в гласа й. — Ела и ми помогни, преди да счупя яйцата!
Сюзан дойде, като остави Фелиша да пасе трева в предния двор. Десет минути по-рано Кордилия не би забелязала как изглежда момичето — мислите й биха били в плен на Елдред Джонас. Но горещото слънце беше изпарило част от романтиката от главата й и беше върнало краката й на земята. Когато Сюзан взе кутията от нея (носеше я почти с лекотата, с която го беше правил Джонас), Кордилия си помисли, че нещо става с момичето. Характерът й се беше променил на първо място — от полуистеричното объркване, с което беше напусната дома до приятно и весело спокойствие. Това беше Сюзан от предишните години… а не тазгодишната стенеща, променлива глупачка. Кордилия не би могла да се хване за нищо друго, освен…
Всъщност имаше за какво. Едно нещо. Тя се протегна и грабна плитката на момичето, която изглеждаше нетипично мръсна този следобед. Разбира се, Сюзан беше яздила, което обясняваше бъркотията. Но какво би могло да обясни защо косата й е тъмна, като че ли ярката купчина злато е започнала да мухлясва? И тя подскочи, почти виновно, когато почувства докосването на Кордилия. Какво, за Бога, беше това?
— Косата ти е мокра, Сюзан — каза тя. — Да не си плувала някъде?
— Не. Спрях и си подложих главата под помпата на Хуки. Той няма нищо против — знаеш колко дълбок кладенец има. И е голяма жега. Може би ще си взема душ после. Ще напоя и Фелиша.
Очите на момичето бяха открити и чисти както винаги, но Кордилия си помисли, че нещо друго липсва в тях. Не можеше да определи какво. Мисълта, че Сюзан може да крие нещо голямо и важно не се появи веднага в съзнанието на Кордилия. Тя би казала, че племенницата й е неспособна да пази в тайна нещо повече от подарък за рожден ден или парти… Но там нещо липсваше. Кордилия спусна пръсти върху яката на ризата за езда на момичето.
— Да, ама тука е сухо.
— Внимавах — бързо изстреля тя, вгледана объркано в леля си. — Мръсотията полепва по-добре по мократа риза. Ти си ме учила на това, лельо.
— Но се дръпна като ти пипнах косата, Сюзан.
— Аха — съгласи се Сюзан, — тъй си е. Вещицата ме пипаше по същия начин. Оттогава не ми харесва. Сега мога ли да вкарам тези неща вътре и да махна коня си от слънцето?
— Не бъди нахална, Сюзан! — Но остротата в гласа на племенницата й в действителност я облекчи по странен начин. Чувството, че Сюзан някак си се е променила, започна да се топи.
— Тогава не бъди досадна!
— Сюзан! Извини ми се!
Сюзан дълбоко си пое дъх, задържа го и издиша.
— Да, лельо. Извинявай! Но е горещо.
— Аха. Сложи тези неща в килера. И благодаря.
Сюзан тръгна към къщата с кутията в ръце. Когато се отдалечи достатъчно, за да не вървят една до друга, Кордилия я последва. Явно подозренията й бяха напразни, но момичето беше в опасна възраст, а от доброто й поведение през следващите седем седмици зависеше много. След това проблемът щеше да е на Торин, но дотогава беше грижа на Кордилия. Надяваше се, че в края на краищата, Сюзан ще сдържи обещанието си, но ще се наложи да я следи изкъсо до Жътвения празник.
ИНТЕРЛЮДИЯ: КАНЗАС, НЯКЪДЕ, НЯКОГА
Еди се размърда. Край тях изтъняването все още мрънкаше като неприятна свекърва, над тях звездите сияеха ярко като нови надежди, или лоши предчувствия. Той погледна към Сюзан, седнала с подвити под себе си остатъци от краката си; след това погледна Джейк, който ядеше бурито; хвърли едно око и на Ко, чиято муцуна беше отпусната на глезена на Джейк и който гледаше към момчето с изражение на кротко задоволство.
Огънят беше отслабнал, но още гореше. Същото се отнасяше и за Луната на Демона, далеч на запад.
— Роланд? — гласът му звучеше старчески и ръждясало.
Стрелецът, който беше спрял да пийне вода, го погледна с повдигнати вежди.