3
Тези в хватката на силна дрога — хероин, дяволска трева, истинска любов — често откриват, че се опитват да запазят предпазливия баланс между тайната и екстаза, докато вървят по опънатото въже на живота си. Да балансираш по въжето е трудно и при най-добри обстоятелства. Да го правиш в делириум е почти невъзможно. Напълно невъзможно е, ако продължава дълго.
Роланд и Сюзан бяха в делириум, но поне имаха някаква представа за това. Пък и нямаше да пазят тайната си завинаги, а само до Жътвен ден в най-лошия случай. Нещата можеха да се променят и преди това, ако Големите ковчези излезеха от прикритието. Всъщност и други играчи биха могли да предприемат първия ход, но Роланд беше сигурен, че, който и да мести пръв, Джонас и хората му ще са там и ще участват. Именно те ще бъдат и най-голямата опасност за трите момчета.
Роланд и Сюзан бяха внимателни — поне толкова, колкото е възможно за хора в делириум. Никога не се срещаха два пъти по ред на едно и също място, нито по едно и също време и никога не се опитваха да прикрият срещите си. В Хамбри ездачите бяха нещо обичайно, но тайните се забелязваха. Сюзан никога не прикри „ездата“ си с оправданието, че ще помага на приятелка (макар че имаше приятелки, които биха й сторили тази услуга). Хората, на които им трябва алиби са именно онези, които имат тайни. Тя имаше чувството, че леля Корд се притеснява все повече от излизанията й, особено онези рано привечер, но поне до момента приемаше основното оправдание на Сюзан за тях: че й трябва време да се усамоти, да поразмисли върху обещанието и отговорностите си. По ирония на съдбата, именно такива бяха първоначалните инструкции на вещицата от Кьос.
Те се срещаха във върбовата горичка, в няколко от изоставените къщи-лодки, които стояха килнати на северния бряг на залива, в една пастирска хижа далеч в изолацията на Кьос, в изоставения ловен дом, скрит в Лошите треви. Местата бяха, простичко казано, отвратителни като онези, на които наркоманите се събират да практикуват порока си, но Сюзан и Роланд не забелязваха рушащите се стени на хижата или дупките в покрива на колибата, или миризмата на гниещи мрежи в ъглите на старите полупотопени къщи — лодки. Те бяха опиянени, затънали в любов и за тях всяка рана на лицето на земята беше красив белег.