Една ранна сутрин, когато Амазонката беше достигнала половината си, Рейнолдс и Дипейп слязоха по стълбите от втория етаж на „Почивка за пътника“. Главната зала беше тиха, като се изключат разнообразни похърквания и флегматични съскания. В най-заетия бар на Хамбри купонът беше приключил до следващата нощ.
Джонас, съпроводен от мълчалив гост, редеше пасианс на масата на Корал от лявата страна на люлеещите се врати. Тази нощ носеше плаща си и дъхът му излизаше на бели облачета, когато се наведе над картите си. Не беше достатъчно студено за сланите — все още не, — но и те щяха да паднат скоро. Хладината във въздуха не оставяше място за съмнения.
Дъхът на госта му също беше видим. Скелетоподобното тяло на Кимба Раймър беше буквално погребано под сиво серапе с тънки оранжеви ивички. Те двамата тъкмо се бяха наканили да обсъждат бизнеса си, когато Рой и Клей се показаха, очевидно приключили до следващата вечер със занятията си на втория етаж.
— Елдред — възкликна Рейнолдс и после продължи: — Сай Раймър.
Раймър му кимна в отговор и огледа Рейнолдс и Дипейп с отвращение:
— Дълги дни и приятни нощи, господа! — Разбира се, светът се беше преместил, помисли си той. Доказваше го това, че открива такива долни боклуци на такъв важен пост. Пък и самият Джонас беше съвсем малко по-добър.
— Може ли да си поговорим, Елдред? — попита Клей Рейнолдс. — Обсъждахме го, Рой и аз…
— Тъпо — отбеляза с треперливия си глас Джонас. Раймър не беше учуден да открие в края на живота си, че Ангелът на Смъртта има такъв глас. — Обсъждането води до мислене, а мисленето е опасно за такива като вас, момчета. Все едно да човъркате носовете си с дулата на заредени пистолети.
Дипейп нададе проклетия си цвилещ смях, като че ли не осъзнаваше, че шегата е за негова сметка.
— Джонас, слушай… — поде Рейнолдс и несигурно погледна към Раймър.
— Можеш да говориш пред сай Раймър — отбеляза Джонас и разбърка отново картите. — В крайна сметка той е наш главен работодател. Редя този пасианс в негова чест, тъй си е.
Рейнолдс изглеждаше изненадан:
— Помислих си… тъй да се каже, вярвах, че кметът Торин е…
— Харт Торин не се интересува от подробностите за нашата сделка с Добрия — каза Раймър. — Поделяне на отговорностите е всичко, което той желае по въпроса, господин Рейнолдс. Главната задача на кмета е Жътвеният празник да премине спокойно и неговото споразумение с младата дама да бъде… нормално консумирано.
— Аха, доста дипломатично рекнато от твойта страна — забеляза Джонас с ясно доловим меджиски акцент. — Но тъй като Рой изглежда малко объркан, ще преведа. Кметът Торин през по-голямата част от времето си витае в облаците, търка си пикалото и си мечтае как ще пъхне ръка в кутията на Сюзан Делгадо. Обзалагам се, че когато черупката най-сетне се разтвори и перлата й попадне в ръцете му, той така и няма да я вземе — сърцето му ще се взриви от възбуда и той ще падне мъртъв върху нея, тъй ще стане. Ах-м!
Отново долетя цвилещ смях откъм Дипейп. Той сръчка Рейнолдс:
— Добре го каза, нали Клей?
Рейнолдс се ухили, но погледът му все още беше притеснен. Раймър пусна усмивка, тънка като ноемврийски лед и посочи към седмицата, която тъкмо беше изскочила от колодата:
— Червено върху черно, скъпи ми Джонас.
— Хич не съм ти скъп — каза Джонас като сложи седмица кари върху осмица. — И ще е най-добре да го запомниш. — После се обърна към Рейнолдс и Дипейп. — Сега, какво точно искате? Раймър и аз тъкмо се канехме да проведем малко съвещание.
— Бихме могли да си поблъскаме главите заедно — предложи Рейнолдс и сложи длани на облегалката на един стол. — Един вид да сме наясно съвпадат ли мненията ни.
— Не мисля така — възпротиви се Джонас и събра картите си. Изглеждаше притеснен и Клей Рейнолдс вдигна ръце от стола бързешком. — Казвай си приказката и да приключваме. Става късно.
— Мислехме си, че е време да посетим Бар Кей — каза Дипейп. — Да поогледаме наоколо. Да видим дали има нещо вярно в онова, дето ми го каза старецът в Рици.
— И да видим какво още може да се измъкне оттам — добави Рейнолдс. — Времето наближава, Елдред, и не можем да си позволим да оставяме нерешени въпроси. Те може да имат…
— Аха? Пистолети? Електрически палки? Малки феи в бутилки? Кой знае? Ще си помисля по въпроса, Клей.