Сюзан се усмихна и му отвърна на поздрава. Никой не видя Кордилия, която беше излязла отзад да нагледа последните стръкове цвекло и моркови. Полускрита зад сламеното плашило, което пазеше тиквите, тя неподвижно наблюдаваше изпод нахлупената почти до очите си грамадна шапка. Проследи Роланд и Кътбърт с поглед (почти не забеляза Кътбърт, интересуваше я другият). От момчето прехвърли поглед на Сюзан, която седеше на прозореца си и блажено тананикаше като птичка в клетка.
Острието на подозрението се заби право в сърцето на Кордилия. Смяната на настроенията на племенницата й — от мъка и плашещ гняв тя внезапно потъваше в някакво замаяно, но доста весело примирение — се извършваше най-ненадейно. Може би дори въобще не беше примирение.
— Ти си луда — прошепна тя на себе си, но продължи здраво да стиска дръжката на мачетето. Отпусна се на колене в калната си градина и разсеяно започна да кълца оплетените стъбла, запращайки корени към къщата с резки, точни движения. — Между тях няма нищо. Щях да разбера. Децата па тази възраст са потайни не повече от… от пияниците в „Почивката“.
Но как само се усмихваха. Как се усмихваха един на друг.
— Съвършено нормално — прошепна тя, кълцайки и дърпайки. Преряза един морков през средата, но изобщо не забеляза как го съсипва. Имаше навика да шепти отскоро, откак приближаваше Жътвен ден и ставаше все по-трудно да се справя с вироглавата дъщеря на брат й. — Хората просто си се усмихват, това е.
Същото се отнася и за отдаването на чест и ответното махване на Сюзан. Отдолу хубавият кавалер, който поздравява красивата дама: а на прозореца самата дама, поласкана от вниманието на такъв приятен младеж. Младостта говори свой език, това е. И все пак…
Как я гледаше… и тя него
Глупости, разбира се. Но…
Но ти видя и нещо друго.
Да, може би. За миг й се бе сторило, че младежът възнамерява да прати на Сюзан въздушна целувка… но в последния момент се опомни и й отдаде чест.
И така да е, това не означава нищо. Младите кавалери са дръзки, особено когато са далеч от погледа на бащите си. А тези тримата вече имат дълга история, както много добре знаеш.
Всичко това беше истина, но ледената тръпка се загнезди в сърцето й.
5
Когато Роланд почука на вратата Джонас отвори и въведе двете момчета при шерифа. Носеше значка на помощник — шериф и ги погледна с безизразен поглед:
— Момчета — каза, — влизайте на сухо.
Отстъпи назад и им направи път. Гласът му трепереше по-забележимо от всеки друг път, вероятно заради влажното време, предположи Роланд.
Двете момчета влязоха. В ъгъла имаше газова печка — без съмнение, захранвана от „свещта“ в Ситго, — в голямата стая, където беше доста хладно в деня на първото им посещение, сега беше непоносимо горещо. В трите килии седяха петима жални пияници, две двойки мъже и една жена, която се ширеше сама в средната килия и седеше на нара с широко разкрачени крака, демонстрирайки червените си долни гащи. Роланд се уплаши, че ако тя пъхне пръста си още по-дълбоко в носа, после няма да може да го извади. Клей Рейнолдс се беше облегнал на таблото за обяви и човъркаше с клечка в зъбите си. Зад бюрото седеше помощник-шерифът Дейв, поглаждаше брадичката си и се мръщеше през монокъла си над дъската за игра. Роланд изобщо не се изненада, че Бърт и Дейв са прекъснали играта на Обсада.
— Я, гледай ти, Елдред! — каза Рейнолдс. — Това са двете хлапета от Вътрешността. Майките ви знаят ли, че сте навън, малките?
— Знаят — отвърна весело Кътбърт. — А вие изглеждате много Добре, гос’ин Рейнолдс. Мокрото време сигурно ви се отразява добре на шарката.
Без да поглежда към Бърт, с неизменната си любезна усмивчица, Роланд ръгна с лакът приятеля си по рамото.
— Моля да извините моя приятел, сър. Хуморът му винаги прехвърля границите на добрия вкус, очевидно не е способен да се надмогне. Няма нужда да се дразним взаимно, нали се разбрахме да оставим миналото на мира.
— Аха, разбира се, това е някакво недоразумение — каза Джонас. Понакуцвайки, се върна до бюрото, при дъската за игра. Като седна от своята страна, усмивката му се превърна в кисела гримаса. — По-зле съм от старо куче — каза. — Някой трябва да ме застреля, така си е. Земята е студена, но в нея не боли, нали, момчета?