Отново се обърна към дъската и премести пешка до укреплението си. Започваше да обсажда и това беше непредпазливо… но не и в този случай, помисли си Роланд — помощник-шериф Дейв не изглеждаше особено силен противник.
— Разбирам, че работите за Баронството — каза Роланд и кимна към звездата на ризата на Джонас.
— И то почти безплатно — доста дружелюбно каза Джонас. — Един тук си счупи крака. Просто помагам, това е всичко.
— Ами го’син Рейнолдс? Сай Дипейп? И те ли помагат?
— Ахм, така смятам — каза Джонас. — Как вървят вашите работи при рибарите? Бавно, както чух.
— Най-сетне приключихме. Ние си бяхме виновни за забавянето. Но ни стига, че пристигнахме безславно — нямаме намерение да се оттегляме по същия начин. Казват, че който бърза, бавно стига.
— Тъй си е — съгласи се Джонас. — Които и да са тия, дето го казват.
От вътрешността на сградата се чу шум от тоалетно казанче. „Всички домашни удобства са осигурени на шерифа на Хамбри“ — помисли си Роланд. Скоро шумът бе последван от нечии тежки стъпки, които се изкачваха по стълбите, и след няколко секунди се появи Херк Авери. Закопчаваше колана си, а с другата ръка бършеше широкото си потно чело. Роланд се възхищаваше на прямотата му:
— Уф! — възкликна шерифът. — Проклетият боб, дето го ядох снощи, е решил да мине по краткия път, казвам ви. — Премести поглед от Роланд към Кътбърт, после отново към Роланд. — Хей, момчета! Много е мокро за броене на мрежи, а?
— Сай Диърборн тъкмо казваше, че са свършили с броенето на мрежите — осведоми го Джонас. Приглади с пръсти дългата си коса назад. Зад него Клей Рейнолдс отново се облегна на дъската за обяви, втренчен в Роланд и Кътбърт с открита неприязън.
— Ами? Браво, браво. А сега какво предстои, момчета. Можем ли с нещо да ви помогнем? Защото най-много от всичко искаме да ви помогнем и да протегнем ръка за помощ в момент на нужда. Тъй си е.
— Всъщност наистина бихте могли да ни помогнете — каза Роланд. Пъхна ръка в колана си и измъкна списъка. — Трябва да се качим на Ската, но не бихме искали да пречим на никого.
Широко ухилен, заместник-шерифът Дейв обиколи със своя рицар цялото укрепление. Джонас веднага го взе и остави открит целия ляв фланг на Дейв. Усмивката на другия се събра и се замени с озадачено недоумение.
— Как го направи?
— Лесно. — Джонас се усмихна, после се отдръпна от бюрото, за да обхване всички с поглед. — Трябва да запомниш, Дейв, че играя, за да спечеля. Не мога да се удържа, такъв ми е нравът. — Той насочи цялото си внимание към Роланд. Усмивката му се разтегна още по-широко. — Както е казал скорпионът на девицата, когато тя умирала: „Още като ме намери, знаеше, че съм отровен.“
6
Като нахрани животните, Сюзан се запъти, както обикновено, право към студения килер за сок. Не забеляза леля си, която я наблюдаваше иззад комина и когато Кордилия заговори, момичето се стресна. Изненада се не толкова от неочакваните думи, колкото от студенината в гласа й.
— Познаваш ли го?
Бутилката със сок се изплъзна от пръстите й и Сюзан я задържа с другата си ръка. Не можеше да хаби безценния портокалов сок, особено по това време на годината. Обърна се и видя леля си до сандъка с дърва. Кордилия беше оставила шапката си на закачалката в антрето, но още не беше свалила одеялото и калните ботуши. Бе оставила ножа върху купчината дърва, а по острието му още висяха зелени стъбълца. Гласът й беше студен, но очите й пламтяха от подозрение.
Изведнъж всичко изпъкна съвършено ясно в съзнанието й. „Ако кажеш «не», си загубена — рече си тя. — Дори ако попиташ за кого става дума. Трябва да кажеш…“
— Познавам ги и двамата — безразлично отвърна тя. — Запознахме се на приема. И ти се запозна с тях. Стресна ме, лельо.
— Той защо те поздрави?
— Откъде да знам! Така му е хрумнало.
Леля й се устреми напред, подхлъзна се с калните си ботуши, но успя да запази равновесие и сграбчи Сюзан за ръцете. Очите й направо искряха.
— Не ми се подигравай, момиче! Не си играй с мен, Мис Младост и Хубост, защото…
Сюзан се дръпна толкова силно, че Кордилия се олюля и сигурно щеше да падне, ако не беше успяла да се хване за масата, която се оказа под ръка тъкмо навреме. Зад нея като обвинителни знаци се точеше дълга кална следа.