— Наречи ме пак така и ще те… ще те ударя! — извика Сюзан. — Тъй ще сторя!
— Ще удариш единствената жива роднина на баща си? Толкова ли си лоша?
— И защо не? Ти не ме ли удряш, лельо? Пламтящите очи на леля й поомекнаха и усмивката й се стопи:
— Сюзан! Почти никога не те удрям! Едва ли има и пет пъти, откакто едва бе проходила и сграбчваше всичко, до което се докопаше, например кипящия чайник или…
— Езикът ти удря — отвърна девойката. — Бях се примирила — каква глупачка съм била, — но вече ми дотегна. Няма повече да търпя. Щом съм достатъчно голяма да ме пратиш в нечие легло за пари, значи съм и достатъчно голяма да държиш приличен език, когато говориш с мен.
Кордилия отвори уста да се защити — гневът на момичето и обвиненията я бяха поразили — и чак след това осъзна колко ловко е била отклонена от темата за момчетата. За онова момче.
— Значи го познаваш само от приема, Сюзан? Диърборн имам предвид. — „Както, струва ми се, чудесно знаеш“ — мислено допълни.
— Виждала съм го в града — отвърна малката. Спокойно гледаше леля си право в очите, въпреки че това й костваше много усилия; полуистините преминават в лъжи, както тъмата следва здрача. — И тримата съм ги срещала в града. Сега доволна ли си?
Не, с нарастващо недоволство отбеляза Сюзан, не беше доволна.
— Кълнеш ли се, Сюзан — в името на баща си, — че не си се срещала с това момче Диърборн?
„Всички късни следобедни разходки — мислеше си Сюзан.
— Всички извинения. Цялото старание някой да не ни види. Всичко това е разрушено от едно безгрижно помахване в дъждовна сутрин. Рискувахме всичко. Толкова неразумно. Нима сме вярвали, че обратното е възможно? Толкова глупави ли сме били?“
Да… и не. Истината беше, че бяха полудели. И още са. Не можеше да се отърси от спомена за погледа в очите на баща си. В редките случаи, когато я улавяше в измама. Това полулюбопитно разочарование. И усещането, че с лъжите си, колкото и безобидни да са били, го е наранявала, колкото убождане с трън.
— Не се кълна в нищо — каза. — Нямаш право да искаш това от мен.
— Закълни се! — пискливо изкрещя Кордилия. — Отново се протегна към масата и я стисна, като че за опора. — Закълни се! Закълни се! Не си играем на прескочи кобила! Вече не си малка! Закълни ми се! Закълни се, че си още чиста!
— Не — отсече Сюзан и се обърна да си върви. Сърцето й лудо биеше и още не можеше да отпъди ужасната яснота, която обгръщаше целия свят. Роланд би отгатнал на мига: тя гледаше с очите на стрелец. В кухнята имаше прозорец с изглед към Ската и девойката видя в него как призрачното отражение на леля Корд се промъква зад нея с вдигнат юмрук. Без да се обръща, Сюзан също вдигна ръка.
— Не вдигай ръка на мен — каза. — Да не си посмяла, мръснице.
Очите на призрачното отражение се разшириха от ужас и недоумение. Юмрукът се отпусна.
— Сюзан — тихо и обидно започна Кордилия. — Как можеш да ме наричаш така? Защо ме гледаш и съдиш така сурово?
Сюзан се отдалечи, без да й отговори. Прекоси двора и влезе в конюшнята. Тук познатите от детинство миризми — на коне, трици, сено — изпълниха сетивата й и отмиха ужасната яснота. Потъна в детски спомени и се изгуби в сенките на объркването си. Пайлън се обърна и изцвили. Сюзан сгуши чело на шията му и заплака.
7
— Ето на! — възкликна шериф Авери, когато Диърборн и Хийт се тръгнаха. — Вие бяхте прави — просто са бавни и предпазливи до посиняване. — Той вдигна старателно изписания лист, плъзна поглед по имената и весело се изкиска. — Я вижте това! Красота! Пфу! Можем да преместим всичко, което не искаме да видят и то дни преди да дойдат, честна дума.
— Те са глупаци — отбеляза Рейнолдс, но въпреки това копнееше пак да му паднат. Ако Диърборн наистина смята, че миналия спомен за онзи малък сблъсък в „Почивка за пътника“ е погребан, значи е не просто глупак, а пълен идиот.
Помощник-шерифът Дейв не каза нищо. Зяпаше през монокъла си с празен поглед дъската за Обсада, където бялата му армия беше разбита за шест бързи хода. Силите на Джонас се изляха иззад Червеното укрепление като река, която отми надеждите на Дейв в руслото си.
— Смятам добре да се увия и да отскоча до Сийфронт с това — каза Авери. — Не спираше да се радва със злостно задоволство на спретнато изписаните ферми и предложените дати за инспекция. Беше планирано да продължи чак до края на годината. Богове!