3
При жени на определена възраст и с определен характер чаят често действа по-силно и от виното, когато трябва да им развържеш езика. Без да се замисля, Джонас отложи за по-късно плановете си да пие бира (и за милата цветарка). Настани сай Делгадо в слънчевото ъгълче на павилиона в Зеленото сърце (недалеч от червения камък, който Роланд и Сюзан добре познаваха) и поръча много чай, също и пасти. Докато чакаха сладкишите и питието, гледаха приготовленията за Жътвения празник. Из окъпания в слънце парк се разнасяха удари на чукове, викове и весел смях.
— Всички празници са прекрасни, но Жътвата ни превръща отново в деца, не мислиш ли? — попита Кордилия.
— Да, наистина — съгласи се Джонас, който не се беше чувствал като дете дори на съответната възраст.
— Най-много ми харесва кладата — добави тя и погледна към голямата купчина клони и дъски, издигната в далечния край на парка, под ъгъл към сцената. Приличаше на широка дървена индианска колиба. — Обожавам, когато хората носят плашилата си и ги хвърлят в пламъците. Варварско е, но винаги ме кара да потръпвам така приятно.
— Аха — кимна Джонас и се почуди дали тя би потръпнала приятно, ако знае, че трите плашила, които ще бъдат хвърлени в кладата на Жътвената нощ тази година, ще смърдят като прасета и ще пищят като харпии, докато горят: ако има късмет, този, който ще пищи най-дълго, ще има бледосини очи.
Чаят и пастичките пристигнаха и Джонас дори не хвърли поглед към знойния бюст на момичето, което се наведе да сервира. Имаше очи само за възбудената сай Делгадо с нейните странни, припрени движения и още по-странни, отчаяни очи.
Когато момичето си тръгна, той наля чай в чашите, остави чайника на поставката му и хвана ръката й.
— Мила Кордилия — започна с най-топлия тон, на който бе способен, — виждам, че нещо те тревожи. Успокой се. Сподели го с приятеля си Елдред.
Тя така плътно стисна устни, че те почти се скриха, но дори това усилие не можа да скрие треперенето им. В очите й блеснаха сълзи — и в миг рукнаха по страните й. Той взе салфетката си, приведе се през масата и избърса сълзите й.
— Кажи ми — нежно повтори.
— Ще ти кажа. Трябва да споделя с някого или ще полудея. Но трябва да ми обещаеш нещо, Елдред.
— Разбира се, златна рибке! — Руменината се сгъсти още повече при невинния му комплимент и Джонас стисна ръката на възрастната жена. — Ще ти обещая, каквото поискаш.
— Не бива да казваш на Харт. Както и на онзи отвратителен паяк канцлера, но най-вече на кмета. Ако подозренията ми се окажат верни и той научи, ще я изпрати на запад! — Тя почти простена, като че ли за пръв път го осъзнаваше наистина. — Ще ни прати на запад и двете!
Той продължи да се усмихва и съчувствено й рече:
— Нито дума на кмета Торин или на Кимба Раймър. Обещавам.
Стори му се, че няма да клъвне… или не може. После, с тих и задавен глас, който звучеше тъй, сякаш раздира някой парцал, тя произнесе една-единствена дума:
— Диърборн.
Сърцето му подскочи, когато тя изрече името, което постоянно му се въртеше в ума и въпреки че продължи да се усмихва, без да иска, силно стисна пръстите й — тя трепна.
— Извинявай. Просто ме стресна. Диърборн… хлапе с добре смазан език, но се питам дали си заслужава доверието.
— Страхувам се, че е бил с моята Сюзан. — Стисна ръката му на свой ред, но Джонас нямаше нищо против. Всъщност едва го усети. Продължи да се усмихва, надявайки се, че не си личи колко е поразен. — Страхувам се, че е бил с нея… като мъж с жена. О, колко е ужасно!
Тя плачеше безмълвно и горчиво, хвърляйки предпазливи погледи наоколо, за да е сигурна, че никой не ги наблюдава. Джонас беше виждал койоти и диви кучета да се оглеждат над вмирисаните си вечери по същия начин. Остави я да излее душата си — искаше да е спокойна, нямаше полза от несвързани мисли — и когато видя, че сълзите й стихват, й подаде чаша чай.
— Изпий това.
— Да. Благодаря ти. — Чаят беше горещ и още вдигаше пара, но тя го изгълта с благодарност. „Старото й гърло сигурно е обложено с варовик“ — рече си Джонас. Тя остави чашата и докато той отново я пълнеше, Кордилия изтри с накъдрения си ръкав сълзите от лицето си.
— Не го харесвам — каза. — Не го харесвам, не му вярвам, не вярвам на никого от тези тримата с превзетите им поклони от Вътрешността, проницателните им очи и превзетите им приказки, но особено на него. И все пак, ако нещо се е случило помежду им (много се страхувам, че е така), вината е нейна, нали? В крайна сметка жената трябва да отблъсква животинските импулси.