Выбрать главу

Той се приведе над масата и я погледна с гореща симпатия:

— Разкажи ми всичко, Кордилия.

И тя му разказа.

4

Рия обичаше всичко в кристалната сфера, но най-много й харесваше, че тя неизменно разкрива най-злото у хората. Никога не видя в розовите й дълбини как дете успокоява падналото си другарче, или пък уморен съпруг с глава в скута на жена си, или възрастна двойка, която спокойно вечеря в края на деня — сферата се интересуваше от тези неща не повече от Рия.

Вместо това разкриваше кръвосмешения, майки, които бият децата си, и съпрузи, които малтретират жените си. Веднъж Рия видя банда хлапета от западната част на града (би я развеселило да научи, че тези нахакани осемгодишни хлапета се наричат Големите ковчези), които примамваха скитащи кучета с кокал, а след това се забавляваха да им режат опашките. Бе виждала обири и поне едно убийство: двама скитници се скараха за някаква глупост и единият наръга другия с вила. Това се случи през първата дъждовна нощ. И до ден-днешен тялото гниеше покрито със сено и плевели в една канавка до Великия западен път. Може и да го открият преди есенните дъждове да удавят поредната година, но Рия се съмняваше.

Следеше също Кордилия Делгадо и онази стара пушка, Джонас, които седяха на една от външните маси в Зеленото сърце и говореха за… е, разбира се, не знае, нали? Но пък виждаше очите на проклетата мръсница. Беше се прехласнала по него и цялото й лице руменееше. Толкова да се пали и да припада заради един нищо и никакъв пъзльо и неуспял стрелец. Колко смешно, да, и Рия реши да им хвърля по едно око от време на време. Сигурно ще бъде много забавно.

След като й показа Кордилия и Джонас, кълбото отново угасна. Рия прибра кутията с окото на заключалката. Като видя Кордилия в магическата сфера, старицата се сети, че трябва да се дооправи с развратната й племенница. Макар и разбираемо, все пак е смешно, че още не е приключила с тази работа — но веднага щом измисли как да си върне на малката сай, мислите и чувствата на Рия се успокоиха и образите отново се появиха в кристалната сфера; омагьосана от тях, старицата временно бе забравила, че Сюзан Делгадо е още жива. Сега обаче си припомни плана. Да пусне котка в гълъбарника. И като стана дума за котки…

— Мъсти! Е-хо, Мъсти, къде си?

Котката се изплъзна от купчината дърва, а в прашния здрач на колибата очите й сияеха (когато времето отново се оправи, Рия също отвори капаците на прозорците си) и животното махаше с изправена опашка. Скочи в скута й.

— Имам задача за теб — каза тя и се наведе да оближе котката. Прекрасният вкус на козината на Мъсти изпълни устата и гърлото й.

Мъсти измърка и изви гръб към устните й. Животът е хубав за котка-мутант с шест крака.

5

Джонас се отърва от Кордилия при първа възможност — макар и не толкова скоро, колкото му се искаше, защото трябваше да остави глупавата дъртачка в добро настроение. Можеше да му потрябва и друг път. Накрая я целуна в ъгълчето на устата (от което тя така пламна, че той се уплаши да не получи мозъчен удар) и обеща, че ще се поинтересува от проблема, който я притеснява.

— Но дискретно! — тревожно помоли тя.

Да, потвърди й той, докато я изпращаше до вкъщи, ще бъде дискретен — целият бил изтъкан от дискретност. Знаеше, че Кордилия няма — и не би могла — да се успокои, докато научи със сигурност, но предположи, че цялата работа ще се окаже само блъф. Тийнейджърите обичат да драматизират, нали? И ако госпожичката е усетила, че леля й има страх от него, като нищо би могла да засили тревогата й вместо да я разсее.

Като спряха пред бялата дъсчена ограда, която отделяше от улицата градината на Кордилия, на лицето й се изписа невероятно облекчение. Приличаше на начесано муле.

— Е, и през ум не ми е минавало, но е възможно, нали?

— И още как — отвърна Джонас. — Но все пак ще проверя най-внимателно. Предупреден, значи въоръжен. — Отново я целуна в ъгълчето на устните. — И нито дума пред онези от Сийфронт. Дори и намек.

— Благодаря, Елдред! О, благодаря ти! — Преди да се втурне вътре, тя го прегърна, а гърдите й се притиснаха като два твърди малки камъка към ризата му. — Довечера най-после може би ще спя спокойно.