Тя може и да заспи, но Джонас се съмняваше, че на него ще му е до сън.
Със сведена глава и сплетени зад гърба ръце тръгна към конюшнята на Хуки, където държеше коня си. По отсрещния тротоар тичешком се задаваха група момчета; две от тях размахваха окървавени кучешки опашки.
— Ковчези! И ние като теб сме Големи ковчези! — нагло извика едното.
Джонас измъкна пистолета си и го насочи към тях — извърши движението светкавично и за миг ужасените хлапета го видяха в истинската му същност: с пламтящи очи и оголени зъби Джонас приличаше на белокос вълк в човешки дрехи.
— Махайте се, калпазани! — изръмжа той. — Изчезвайте, преди да съм ви издухал като прашинки — бащите ви ще има да празнуват!
За секунда сякаш бяха окаменели, но като се окопитиха, се разбягаха с писъци. Един дори забрави трофея си — кучешката опашка падна на земята и се разпери като кошмарно ветрило. Джонас се намръщи, прибра пистолета в кобура, отново сплете ръце зад гърба си и продължи с вид на размишляващ върху същността на боговете свещеник. Пък и какво, за Бога, го прихвана да вади оръжие срещу неколцина диванета?
„Разстроен си — мислено отбеляза. — Тревожен си.“
Точно така, беше разтревожен. Подозренията на плоскогръдата дъртофелница много го бяха стреснали. Не заради Торин — що се отнася до самия Джонас, Диърборн може да спи с момичето и на градския площад посред обед на Жътвен ден, ако поиска, — а защото Диърборн може да го беше измамил и за други неща.
„Веднъж те преметна и ти си обеща, че това няма да се повтори. Но ако наистина е бил с момичето, значи, отново те е надхитрил. Нали тъй?“
А-ха, както казваха в тези краища. Ако момчето е имало нахалството да се забърка с бъдещата любовница на кмета и с невероятна ловкост бе успяло да му се изплъзне от погледа, тогава какво остава от идеите на Джонас за трите хлапета от Вътрешността с жълто около устата?
„Веднъж ги подценихме и те ни направиха на маймуни — каза веднъж Клей. — Не искам да се случи пак.“
Дали ситуацията се повтаря? И какво в действителност знаят Диърборн и приятелчетата му? Какво точно са открили? И на кого са казали? Щом Диърборн е успял безнаказано да обезчести избраницата на кмета и така да преметне Елдред Джонас и всички останали.
— Добър ден, сай Джонас — рече в този миг Брайън Хуки. Ухилен до уши, той притискаше сомбрерото към широките си ковашки гърди и само дето не целуна праха под стъпките на Джонас. — ще пийнете ли млада ябълкова ракия, сай? Току-що изкарах новата реколта и…
— Искам си само коня — отсече Джонас. — Докарай го по-бързо и стига си дрънкал.
— Аха, тъй вярно, щастлив съм да услужа, благодаря, сай. — И той хукна да изпълни поставената задача, хвърляйки притеснен, ухилен поглед през рамо, за да се увери, че няма да го застрелят в гръб.
Десет минути по-късно Джонас пое на запад по Великия път. Изпитваше глуповато, но въпреки това силно желание да зареже всички тези щуротии: посивелият сатир Торин; Роланд и Сюзан с тяхната безспорно лигава тийнейджърска историйка; Рой и Клей, които действат бързо, но мислят бавно; Раймър с неговите амбиции; Кордилия Делгадо с призрачните й видения; те двамата с Джонас се усамотяват в някоя гориста долчинка, и докато той рецитира стихове, тя обкичва челото му с цветя.
И преди се бе измъквал, воден от вътрешния си глас; от доста места се бе омитал най-неочаквано. Беше се зарекъл да отмъсти на хлапетата, и макар да беше нарушавал цял куп други обещания, никога не се отмяташе от дадена пред себе си клетва.
Пък и трябваше да се съобразява с Джон Фарсън. Джонас никога не беше говорил лично с Добрия (и никога не бе проявявал подобни желания — Фарсън се славеше като буйстващ, опасен луд), но имаше да урежда сметки с Джордж Латиго, който вероятно ще води хората на Фарсън и сигурно щеше да пристигне всеки момент. Освен това именно Латиго беше наел Големите ковчези, беше им платил огромен аванс в брой (който Джонас още не беше поделил с Рейнолдс и Дипейп) и му беше обещал още по-голям дял от плячката, ако главните сили на Сдружението бъдат отблъснати от планините Шавед.
Латиго беше досаден като муха, но изобщо не можеше да се мери с оная птица, дето се задаваше след него. Пък и човек не получава голямата награда, без да рискува. Ако докарат конете, воловете, каруците с пресни зеленчуци, сбруите, петрола и кристална сфера и най-вече магичното кълбо — всичко ще бъде наред. Но ако се провалят, Фарсън и хората му ще има да играят нощно поло с главите им. Имаше такава опасност и Джонас го знаеше. Без съмнение и това щеше да се случи някой ден. Обаче когато главата му най-сетне напусне компанията на раменете му, разводът няма да е причинен от червеи като Диърборн или приятелите му, без значение от чия кръвна линия произлизат.