„Но ако той се е забъркал с есенната хубавица на Торин,… ако е способен да запази в тайна такова нещо, какво друго пази в тайна? Може би все пак играе на Обсада у теб.“
Ако е тъй, играта няма да продължи дълго. Щом младият господин Диърборн се осмели да подаде нос иззад Укреплението си, ще се натъкне на Джонас, който с радост ще го гръмне.
Въпросът е къде да отиде сега. Да отскочи до Бар Кей и да хвърли един поглед на жилището на хлапетата? Спокойно може да го направи — и тримата сигурно броят баронските коне на Ската. Само че не конете го тревожеха. Бяха добре дошли за Добрия, но не те му трябваха.
Така че Джонас пое към Ситго.
6
Първо провери танкерите. Те си бяха точно както преди и както трябваше да бъдат — подредени в спретната редица, с нови колела, готови да се завъртят, когато му дойде времето, старателно прикрити под новия камуфлаж. Някои от защитните борови клонки бяха започнали да пожълтяват в краищата, но заради продължителния дъжд повечето още бяха свежи. Не личеше някои да ги е пипал.
След това се изкачи на хълма и тръгна по протежение на тръбопровода, все по-често спирайки да почива — като стигна изгнилата врата между склона и нефтеното поле, болният крак вече ужасно го болеше. Разгледа вратата и се намръщи, като забеляза мазните петна в горния край. Може и нищо да не значат, но Джонас предположи, че някой може да се е покатерил отгоре, вместо да рискува да я отвори и да я откачи от пантите.
Прекара следващия час между помпите и особено внимателно огледа онези, които още работеха — търсеше следи. Откри доста, но беше невъзможно (особено след цяла седмица дъжд) да ги разчете достатъчно точно. Момчетата от Вътрешността може и да са идвали насам; може и ония неприятни малчугани от града да са идвали или пък Артур Илд и отрядът му рицари. Тази неяснота вбеси Джонас — както винаги, когато се сблъскваше с неизвестността, освен на дъската за Обсада.
Тръгна да се връща, възнамерявайки да се спусне по хълма до коня си и да се прибере в града. Кракът ужасно го болеше и трябваше да пийне едно за успокоение. Землянката на Бар Кей щеше да почака.
Почти беше стигнал до портата, когато забеляза обраслия коловоз между Ситго и Великия път — и въздъхна. Там нямаше да види нищо, но след като е стигнал чак дотук, реши да довърши работата докрай.
„Друг да я върши, искам си проклетото питие.“
Но Роланд не беше единственият, чиито желания от време на време трябваше да се подчиняват на дисциплината. Джонас въздъхна, потри крака си и се върна при буренясалия двоен коловоз. Където в крайна сметка имаше какво да види.
То лежеше в тревясалата канавка на има-няма десетина крачки от мястото, където старият път се съединяваше с Великия. Отначало видя сред бурените нещо бяло, което помисли за камък. След това забеляза черните кръгове, които не можеха да бъдат нищо друго, освен очни орбити. Не беше камък, а череп.
Сумтейки, Джонас коленичи и го измъкна, а няколкото оцелели помпи продължаваха да скърцат и бумтят зад него. Гарванов череп. Беше го виждал и преди. По дяволите, сигурно целият град го беше виждал. Принадлежеше на оня позьор, Артър Хийт… който, като всички позьори, се нуждаеше от своите малки трикове.
— Наричаше го наблюдател — промърмори Джонас. — От време на време го слагаше на седлото си, нали? А понякога го носеше на врата си като медальон.
Да. Младежът беше с него онази нощ в „Почивка за пътника“, когато…
Джонас обърна птичия череп. Вътре нещо издрънча като последна самотна мисъл. Джонас го тръсна над отворената си длан и отвътре изпадна къс от златна верижка. Значи така го е носило хлапето. И когато веригата се е скъсала, черепът е паднал в тревата и сай Хийт така и не го е потърсил повече. Сигурно не му е минавало през ум, че някой може да го намери. Момчетата са небрежни. Цяло чудо е, че успяват да пораснат и да станат мъже.
Лицето на Джонас остана спокойно, докато изучаваше птичия череп, но зад гладкото му чело бушуваше бурна ярост, каквато не беше изпитвал през живота си. Те са били тук, да — ето още нещо, в което вчера не би повярвал. Значи са видели танкерите, все едно замаскирани или не — и ако не беше имал късмета да открие черепа, никога нямаше да узнае за случилото се.