— Когато се разправя с тях, очите им ще бъдат празни като твоите, сър Гарван. Лично ще им ги извадя.
Понечи да хвърли черепа, но после размисли. Може да му дотрябва. Джонас стисна черепа и тръгна към коня си.
7
Корал Торин слизаше по Хай Стрийт към „Почивка за пътника“, главата й болезнено пулсираше и сърцето й прескачаше в гърдите. Бе станала едва преди час, но я мъчеше такъв махмурлук, сякаш бе изминал цял ден. Напоследък пиеше прекалено много и го знаеше — почти не пропускаше вечер, но внимаваше пред хората да пие само по едно-две (и то леки). Сигурно още никой не я подозира. А щом никой не подозира, значи може да продължава в същия дух. Как иначе да търпи идиотския си брат? И целия идиотски град? При това как да свикне с мисълта, че фермери в Коневъдната асоциация и поне половината от големите земевладелци са предатели? „По дяволите Сдружението — промърмори тя. — По-добре врабче в ръката, отколкото заек в гората.“
Но дали има нещо сигурно, на което да разчита? А те? Дали Фарсън ще спази обещанията си — дадени от човек на име Латиго, по думите на неповторимия Кимба Раймър? Корал се съмняваше — деспотите обичат да забравят обещанията си, а врабчето в ръката има досадния навик да ти кълве пръстите и да ти оцапа дланта, а после да отлети. Не че има значение — тя се беше уредила.
Тя се спря пред Ателието на Крейвън и плъзна поглед към покатерените на стълбите момчета в горния край на улицата, които се смееха и окачаха хартиени фенери по високите стълбове и по стрехите. Веселите лампиони ще грейнат в нощта на Жътвен ден и по Главната улица на Хамбри ще танцуват и ще се кръстосват стотици нежни сенки.
За момент Корал си припомни как като дете с изумление гледаше цветните хартиени фенери, попиваше глъчката и гърмежа на фойерверките, примесени с танцовата музика откъм Зеленото сърце, а баща й я държеше за ръка… а за другата ръка я стискаше по-големият й брат Харт. В това видение Харт гордо носеше първите си дълги панталони.
Заля я носталгията — отначало сладка, после горчива. Детето се превърна в бледа жена, която държеше бар и публичен дом (да не говорим за обширните земи на Ската); жена, чийто единствен сексуален партньор напоследък е канцлерът на брат й; жена, чиято главна цел тези дни е да докопа колкото се може по-скоро кучката, която ухапа. Как се бе стигнало дотук, всъщност? Тази жена, през чиито очи гледаше, бе последното, което детето бе очаквало от бъдещето си.
— Къде сгреших? — запита се тя и се разсмя. — О, скъпи човеко Исус, къде прегреши бедното ти чедо? Кажи алилуя. — Тези думи толкова приличаха на приказките на скитащата проповедничка, която посети града миналата година — казваше се Питстън. Силвия Питстън — че Корал отново се засмя, този път почти естествено. Продължи към „Почивката“ в по-добро настроение.
Шийми беше отвън и оправяше останките от цветята. Махна й за поздрав и извика нещо. Тя махна в отговор и също извика. Беше добро момче, този Шийми, и макар че лесно можеше да му намери заместник, като че ли беше доволна, че Дипейп не го е убил.
Барът беше почти празен, но ярко осветен — всички газови лампи светеха. Беше и чисто. Шийми сигурно е изпразнил плювалниците, но Корал предположи, че останалото е свършила дебеланата зад бара. Гримът не можеше да скрие жълтеникавия тен на лицето й, празнината в очите й, нито бръчките по шията й (Корал настръхваше при вида на подобната на гущер кожа).
Пети Ръчката чистеше бара под втренчения стъклен поглед на Двуглавия и стига да я оставят, щеше да продължи да чисти, докато Стаили се появи и я изгони. Пети не казваше нищо пред Корал — не беше толкоз глупава, но достатъчно ясно показваше желанията си. Дните й на проститутка бяха към края си. Отчаяно желаеше да работи в бара. Корал знаеше, че вече има прецедент — барманката от Горските дървета при Речния брод; имаше и друга в Гленкоув, нагоре по брега на Таварес, само че тя умря от шарка. Но Пети отказваше да забележи, че Станли Руиз е по-млад с петнадесет години и в отлично здраве. Ще налива питиета под Двуглавия дълго след като Пети се сбръчка (вместо да ръчка) в бедняшки гроб.
— Добър вечер, сай Торин — рече Пети. И преди Корал дори да успее да си отвори устата, проститутката извади на бара чаша и я напълни с уиски. Корал се ужаси. Значи всички знаят?