— Шийми! — изрева Корал. И тя усещаше действието на алкохола — вече се чувстваше почти като човек. Дори можеше да се запита дали Елдред Джонас би прекарал една мръсна вечер със сестрата на кмета… ей тъй, да си убият времето.
Шийми влезе през летящите врати, ръцете му бяха мръсни, а розовата шапка висеше на гърба му.
— Да, Корал Торин! Ей ме на!
Тя погледна навън, преценявайки небето. Не тази вечер, дори и за Рия; не би пратила Шийми след залез там горе и туй-то.
— Нищо — каза тя по-меко от обикновено. — Връщай се при цветята си и виж дали си ги завил добре. Предвиждат слани.
Тя се обърна към бележката на Рия и надраска само: УТРЕ.
Сгъна я и я връчи на Джонас.
— Ще ми направиш ли услугата да я пъхнеш под този смрадлив нашийник? Не искам да го докосвам.
Джонас изпълни молбата й. Котката ги възнагради с прощален див зелен поглед, после скочи от бара и се шмугна под вратата.
— Нямаме много време — отбеляза Корал. И представа нямаше какво иска да каже, но Джонас кимна в знак, че напълно разбира. — Би ли се качил горе с една пияница? На вид не съм нищо особено, но все още мога да ги разтварям колкото леглото и искам да ти кажа, че не просто си лежа.
Той помисли и кимна. Очите му сияеха. И тази беше кльощава като Кордилия Делгадо… но каква разлика само, а? Каква разлика!
— Добре.
— Известна съм с острия си език — предупреждавам те честно.
— Скъпа моя, ще съм целият в слух.
Тя се усмихна. Главоболието й беше минало.
— Аха. Обзалагам се.
— Дай ми само минутка. Не ходи никъде. — Той отиде до Рейнолдс.
— Вземи си стол, Елдред.
— Не мисля. Чака ме една дама.
Погледът на Рейнолдс за миг се отклони към бара.
— Шегуваш се.
— Никога не се шегувам за жените, Клей. Сега ме слушай. Рейнолдс се надигна с напрегнат поглед. Джонас се благодареше, че не е Дипейп. Рой ще направи каквото го помоли — и то обикновено добре, — но само ако му обясниш поне пет пъти.
— Иди при Ленгил — каза му, — и му съобщи да прати десетина мъже — не по-малко — на нефтеното поле. Опитни хора, които могат търпеливо да дебнат в засада. Да ги води Брайън Хуки. Той е разумен човек, което трудно може да се каже за по-голямата част от тези нещастници.
Очите на Рейнолдс весело пламтяха:
— Хлапетата ли очакваш?
— Вече са били там и може пак да дойдат. Ако дойдат, нашите веднага да открият кръстосан огън и да ги застрелят. Моментално и без предупреждение. Разбра ли?
— Ах-а. А после какво ще кажат?
— Че са се канели да отмъкнат петрола и танкерите — с крива усмивка рече Джонас. — И че са се канели да ги закарат на Фарсън с помощта на неизвестни съюзници, но по тяхна команда. Като дойде Жътва ще ни носят на ръце по улиците. Ще ни славят като изкоренителите на предателството. Къде е Рой?
— Върна се при Висящата скала. Видях го по обед. Каза, че идват, Елдред. Каза, че когато вятърът се обърнал на изток, чул тропот от копита на приближаващ кон.
— Сигурно само му се струва. — Но подозираше, че Дипейп не греши. Когато влезе в „Почивка за пътника“ Джонас гледаше мрачно, сякаш му бяха потънали гемиите, но вече се чувстваше далеч по-добре.
— Скоро ще преместим танкерите, независимо дали хлапетата ще дойдат. Нощем, два по два, като животните, дето се качвали в ковчега на Ной. — Той се засмя. — Но ще оставим няколко, а? Като сирене в капан.
— А ако мишките не дойдат?
Джонас сви рамене:
— Ако не така, инак. Утре смятам да ги попритисна. Искам ги ядосани и объркани. А сега се хващай на работа. Дамата ме чака.
— По-добре ти, отколкото аз, Елдред.
Джонас кимна. Сигурно след половин час съвсем ще е забравил болния си крак.
— Така си е — каза. — Теб ще те глътне като бонбонче.
Върна се при бара, където Корал го чакаше със скръстени ръце. Сега ги отпусна и хвана дланите му. Дясната сложи на лявата си гърда. Зърното беше твърдо и възбудено под пръстите му. Показалецът на лявата му ръка пъхна в устата си и лекичко го захапа.
— Да вземем ли и бутилката? — попита Джонас.
— Защо не? — каза Корал Торин.