8
Ако бе заспала толкова пияна, колкото имаше навик през последните няколко месеца, скърцането на леглото нямаше да я събуди — не би я събудил и взрив. Но въпреки че донесоха бутилката, тя си стоеше непокътната на нощното шкафче в спалнята, която държеше в „Почивката“ (беше голяма като три от кутийките на момичетата, събрани заедно). Цялото тяло я болеше, но мислите й се бяха прояснили — поне от тази гледна точка, сексът беше хубаво нещо.
Джонас стоеше до прозореца, гледаше първите дрезгави ивици дневна светлина и си обуваше панталоните. Голият му гръб беше покрит с кръстосани белези. Искаше да го попита кой го е подредил така и как е оцелял, но след това реши, че е по-добре да си мълчи.
— Къде отиваш?
— Мисля за начало да потърся малко боя — все едно какъв цвят — и някое улично псе, което още не се е разделило с опашката си. Оттам нататък, сай, не мисля, че ще искаш да знаеш.
— Много добре. — Тя се изтегна и дръпна завивките до брадичката си. Струваше й се, че може да спи цяла седмица.
Джонас намъкна ботушите си и тръгна към вратата, закопчавайки колана с пистолетите. Хвана дръжката на вратата и спря. Жената го погледна, а в сивкавите й очи вече отново трепкаше сънят.
— Никога не ми е било толкова хубаво — каза Джонас.
Корал се усмихна:
— И на мен, скъпи.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА. РОЛАНД И КЪТБЪРТ
1
Роланд, Кътбърт и Алан излязоха на верандата на Бар Кей почти два часа след като Джонас напусна стаята на Корал в „Почивка за пътника“. Слънцето вече доста се беше издигнало над хоризонта. По природа не бяха поспаливи, но както каза Кътбърт — „Трябва да поддържаме фасона на Вътрешността. Не мързел, а безделие.“
Роланд протегна ръце към небето, след това се наведе и докосна връхчетата на ботушите си. Гръбнакът му изпука.
— Мразя този звук — рече Алан. Беше заядлив и сънен. Всъщност цяла нощ го мъчиха странни сънища и предчувствия — подобни неща тормозеха единствен него от тримата. Може би заради докосването, което при него винаги бе силно.
— Точно затова го прави — пошегува се Кътбърт и тупна Алан по рамото. — По-весело, старче. Твърде си хубав да се отчайваш.
Роланд се изправи и тръгнаха през прашния двор към конюшнята. На половината път той се закова на място толкова рязко, че Алан едва не се блъсна в гърба му. Роланд гледаше на изток.
— О! — възкликна той със странен, удивен глас. Дори леко, се усмихна.
— О? — повтори Кътбърт. — Какво „О“, велики водачо? О, радост, скоро ще видя благоуханната лейди, или о, плъхове, през целия безкраен ден трябва да работя със смрадливите си компаньони?
Алан сведе поглед към ботушите си — когато напуснаха Гилеад те бяха още нови и неудобни, но сега се бяха напукали, изглеждаха износени, с малко сплескани токове и по-удобни от всички други работни ботуши на света. В момента предпочиташе да гледа тях, отколкото приятелите си. Напоследък подигравките на Кътбърт все звучаха остро — старата веселост беше изместена от нещо тревожно и неприятно. Алан очакваше Роланд да избухне всеки миг, като огниво, и да събори Бърт на земята. В известен смисъл Алан дори мечтаеше за това. Тъкмо напрежението ще се разсее.
Но не и тази сутрин.
— Просто о — меко каза Роланд и продължи.
— Моля за извинение, защото знам, че не искаш да го чуеш, но отново ще повдигна въпроса за гълъбите — каза Кътбърт, докато оседлаваха конете. — Продължавам да вярвам, че едно съобщение…
— Ще ти обещая нещо — усмихна се Роланд.
Кътбърт го погледна недоверчиво:
— Тъй ли?
— Ако утре сутринта още искаш да изпратиш някой, ще го сторим. Когото ти избереш, незабавно ще бъде изпратен към Гилеад със съобщение по твоя преценка. Какво ще кажеш, Артър Хийт? Честно ли е?
Кътбърт го изгледа подозрително, което обиди Алан. Но после и той се усмихна.
— Честно е — каза. — Благодаря ти.
И тогава Роланд рече нещо, което порази Алан и накара пророческата му душа да изтръпне.
— Рано е да ми благодариш.
2
— Не искам да ходя там, сай Торин — дърпаше се Шийми. Необичайно изражение бе сбърчило инак кроткото му лице — беше се смръщил притеснено и изплашено.
— Тя е ужасна старица. Ужасна като мечка, да. Има брадавица на носа, точно тук. — Той докосна връхчето на собствения си нос, който бе малък, мек и добре заоблен.