5
Скръц. Скрщ-скръц.
Ето за какво се ослушваше — и то тъкмо когато вече се канеше да се откаже. Бе очаквал да открие скривалището по-близо до леглата, но те наистина бяха много хитри.
Коленичи и повдигна с острието на ножа дъската, която изскърца. Под нея се подадоха три пакета, омотани в тъмни ивици памучен плат. Лентите бяха влажни и приятно миришеха на смазка. Джонас ги извади и ги разопакова, любопитен да види какво са домъкнали тия момчета. Отговорът беше полезен, но нежелан. Два от пакетите съдържаха по един петзарядник от онези, които се наричаха, кой знае защо „резачи“. В третия имаше два пистолета с шест патрона. Джонас си помисли, че е открил големите револвери на стрелеца и сърцето му едва не се пръсна — те имаха истински синкави стоманени барабани, ръкохватки от сандалово дърво, дула като минни шахти. Такива пистолети не би могъл да остави, независимо какво ще му коства това. Но плътните ръкохватки му подействаха доста успокоително. Човек не си проси сам разочарованието, но то е прекрасен начин да си прочистиш мозъка.
Уви отново пистолетите и ги прибра на мястото им, после намести и дъската. Някоя шайка градски мърльовци би била способна така да вандалства в незащитената им землянка — но да открие подобно скривалище? Не, братко. Малко е вероятно.
Наистина ли мислиш, че ще повярват, че това е работа на градските хулиганчета?
Може би; това, че ги беше подценил отначало, не означаваше, че трябва да се преобърне наопаки и сега да вземе да ги надценява. Пък и можеше да си позволи лукса да не му пука. И без това ще се ядосат — може би ще ги ядоса достатъчно, за да ги накара да напуснат убежището си. Да зарежат предпазливостта… и да се хвърлят с главата напред.
Джонас пъхна края на кучешката опашка в един кафез така, че да прилича на голямо, увиснало перо. С боята изписа по стените особено чаровни момчешки шегички, като:
и
След това излезе и постоя малко на верандата, за да се убеди, че все още е сам в Бар Кей. Естествено, че е сам. Но накрая за миг-два се почувства притеснен — почти си помисли, че са го усетили. Чрез някаква телепатия от Вътрешността, да речем.
Има такова нещо, знаеш. Докосването, както го наричат.
Аха, само че го използваха стрелците, артистите и умопобърканите. А не разни мошеници, все едно дали бяха лордове или не.
Въпреки всичко Джонас се върна при коня си тичешком, скочи на седлото и препусна към града. Ситуацията назряваше, а имаше още много за вършене, докато Луната на демона изгрее пълна на небето.
6
Хижата на Рия, с каменните си стени и напуканите плочи на покрива, покрити с мъх, се гушеше на последния хълм на Кьос. Оттук се откриваше разкошен изглед на северозапад — към Лошите треви, пустинята, Висящата скала и Айболт каньон — но хубавите пейзажи бяха последното, което вълнуваше Шийми, докато внимателно вкарваше Капричозо в двора на Рия малко след пладне. От час изпитваше глад, но сега ненадейно премина. Мразеше това място повече от всяко друго в Баронството, дори повече от Ситго, с големите кули, които винаги скръц-скърцаха и щрак-щракаха.
— Сай? — провикна се докато крачеше с мулето през двора. Когато приближиха хижата, Капи се запъна, непоклатимо заби копита в земята и наведе глава, но когато Шийми дръпна въжето, отново тръгна. Шийми почти го съжаляваше.
— Госпожо? Търся добрата старица, дето не би посегнала и на муха. Ту-ук ли сте? Иде добрият Шийми с ябълковата ракия. — Усмихна се и вдигна свободната си ръка с дланта навън, за да покаже, че не я заплашва по никакъв начин, но хижата оставаше безмълвна. Присви го стомахът. За миг се уплаши, че ще се изпусне в гащите като бебе; като се облекчи от газовете, усещането премина и се почувства малко по-добре. Или поне червата му се почувстваха по-добре.
Продължи напред, но с всяка следваща стъпка тук му харесваше все по-малко. Дворът беше осеян с камъни, а високите бурени жълтееха, сякаш собственичката на хижата бе поразила с докосването си самата земя. Имаше градина и Шийми отбеляза, че повечето зеленчуци в нея — най-вече тикви и моркови — са мутанти. Погледът му попадна върху градинското плашило. То също беше мутант — противно творение с две сламени глави и трета сламена ръка в женска копринена ръкавица, която стърчеше от гърдите му.