— А-аха — съумя да каже Шийми. — Лелята на Сюзан-сай.
— Точно така. — Шийми разтреперан посегна към плика, но тя го дръпна. — Не можеш да четеш, нали, идиотче?
— Не. Думите и буквите бързо изхвърчат от ума ми.
— Добре. Внимавай никой да не види туй писмо, инак ще откриеш Ермот да те чака под възглавницата ти. Виждам надалеч, Шийми, чуваш ли? Виждам надалеч.
Беше най-обикновен плик, но на Шийми му се стори някак тежък и особен, сякаш беше направен от човешка кожа, вместо от хартия. И какво ли пишеше Рия на Кордилия Делгадо? Шийми си припомни деня, когато видя лицето на сай Делгадо цялото в паяжини, и потрепери. Може това същото ужасно създание, на прага на гнусната си хижа, да е опънало онези паяжини.
— Ако го загубиш, веднага ще разбера — прошепна Рия. — Ако кажеш другиму, пак ще разбера. Не забравяй, сине на Станли, виждам надалеч.
— Ще внимавам, сай. — Може би ще е по-добре наистина да изгуби плика, но нямаше да го стори. Шийми беше малко сбъркан, всеки го казваше, но не чак толкова, че да не разбере защо са го повикали тук — не за бъчвата с ракия, а да отнесе това писмо.
— Искаш ли да влезеш за малко? — прошепна тя и посочи с пръст слабините му. — Ако ти дам малко гъбки — много специални, — мога да се превърна за теб в която си щеш.
— О, не мога — каза той, подръпна панталоните си и се усмихна така широко, сякаш кожата му се опитваше да изпищи. — Това глупаво нещо изсъхна миналата седмица, тъй си е.
В миг Рия се опули насреща му — това бе един от малкото пъти в живота й, когато искрено се озадачаваше, а после отново избухна в смях. Стискаше се за корема с бледите си като восък ръце и примираше от веселие. Ермот се стресна и запълзя към къщата върху плоския си зелен корем. Откъм вътрешността на къщата изсъска котка.
— Тръгвай — каза Рия, като не спираше да се смее. Наведе се напред и пусна три-четири монети в джоба на ризата му. — Махай се оттук, смешнико! И не се помайвай да зяпаш цветята!
— Не, сай…
Но преди да продължи, вратата се хлопна с такава сила, че от процепите между дъските се вдигна прах.
7
Роланд изненада Кътбърт, като към два часа предложи да се върнат в Бар Кей. Когато Бърт поиска да знае защо, Роланд кротко сви рамене и не каза нищо повече. Бърт погледна Алан и забеляза странно, замислено изражение на лицето му.
Когато се приближиха до землянката, Кътбърт също бе обзет от странно предчувствие. Прекосиха хребета и погледнаха към Бар Кей. Вратата на землянката зееше.
— Роланд! — извика Алан. Сочеше към горичката до поточето на ранчото. Техните дрехи, на тръгване спретнато прострени да се сушат, бяха разпилени наоколо.
Кътбърт скочи от седлото и хукна надолу. Вдигна една риза, помириса я и я захвърли.
— Опикани са! — извика невярващо.
— Елате — каза Роланд. — Да видим щетите.
8
Имаше много щети за гледане. „Както си очаквал“ — рече Кътбърт и погледна към Роланд. След това се обърна към Алан, който изглеждаше тъжен, но не и особено изненадан. Както сте очаквали и двамата.
Роланд се наведе над един от мъртвите гълъби и вдигна нещо толкова тънко, че в началото Кътбърт не можа да види какво е. След това се изправи и го показа на приятелите си. Беше косъм. Много дълъг и много бял. Отвори пръсти и косъмът литна към пода. Падна сред накъсаните останки на майката и бащата на Кътбърт Алгууд.
— Ако си знаел, че старият гарван е наблизо, защо не се върнахме да го довърших? — се чу да пита Кътбърт.
— Защото още не му е дошло времето — меко каза Роланд.
— Той би го направил, ако ние бяхме на негово място и съсипвахме неговите вещи.
— Ние не сме като него — меко обясни Роланд.
— Ще го открия и зъбките ще му изхвърчат през темето.
— Нищо такова няма да направиш — заяви меко Роланд.
Ако чуеше още една мека дума от устата на Роланд, Бърт щеше да полудее. Всички мисли за приятелство и ка-тет излетяха от ума му, който се скри някъде дълбоко, залян от кървав гняв. Джонас е бил тук. Джонас е пикал върху дрехите им, нарекъл е майката на Алан кучка, накъсал е безценните им снимки, драскал е детински глупости по стените им, убил е гълъбите им. Роланд е знаел,… а не е направил нищо… и възнамерява да продължи да не прави нищо. Освен да спи с приятелката си. При това много, защото сега само това го интересува.