— Дори да успеем, не можем да сме сигурни, че ще каже истината. Такива като нея лъжат без да им мигне окото. Хайде. Мразя това място.
18
Когато се връщаха града, Роланд каза:
— Трябва да се срещнем.
— Ние четиримата. Това имаш предвид, нали?
— Да. Искам да разкажа всичко, което знам или подозирам. Искам да ви изложа целия си план. Да ви разкрия какво чакаме.
— Това е добра идея.
— Сюзан може да ни помогне — Роланд като че говореше на себе си. Кътбърт удивен забеляза, че самотното, подобно на корона листо е още в косата му. — Сюзан е предназначена да ни помогне. Защо не съм го проумял?
— Защото любовта е сляпа — рече Кътбърт. Насмешливо изсумтя и тупна Роланд по рамото. — Любовта е сляпа, синко.
19
Когато се увери, че момчетата са си отишли, Рия изпълзя през вратата на омразната слънчева светлина. Тя закуцука към дървото, падна на колене пред разкъсаната змия и високо заплака.
— Ермот! Ермот! — извика. — Какво е станало с теб!
Ето главата му: устата бе замръзнала разтворена, от двойните зъби още капеше отрова — прозрачни капки, които сияеха като кристали на слънчевата светлина. Стъклените очи сияеха. Тя вдигна Ермот, целуна озъбената уста, облиза последната отрова от оголените игли, като хълцаше и плачеше през цялото време.
След това вдигна дългото му разкъсано тяло и простена, като видя дупките в сатенената му кожа: отдолу прозираше червена плът. Два пъти притисна главата до тялото си, мърморейки заклинания, но нищо не се случи. Разбира се. Ермот бе отвъд силата на заклинанията й. Бедният Ермот.
Тя притисна разчлененото на две тяло към плоските си гърди. След това, докато последните капки кръв попиваха в роклята й, извърна поглед натам, накъдето бяха тръгнали омразните момчета.
— Ще си платите — прошепна тя. — В името на всички богове, които някога са били, ще ви накарам да си платите. Когато най-малко очаквате, Рия от Кьос ще дойде и вашите писъци ще разкъсат гърлата ви. Чухте ли? Вашите писъци ще разкъсат гърлата ви!
Остана още малко на колене, след това се изправи и се помъкна към хижата, притиснала Ермот към гърдите си.
ПЕТА ГЛАВА. МАГЬОСНИЧЕСКАТА ДЪГА
1
Онзи следобед, три дни след посещението на Роланд и Кътбърт при Кьос, Рой Дипейп и Клей Рейнолдс прекосиха коридора на горния етаж на „Почивка за пътника“ и стигнаха до просторната спалня на Корал Торин. Клей почука. Джонас им викна да влязат, било отворено.
Първото нещо, което Дипейп забеляза, когато влезе, беше сай Торин, седнала в люлеещото кресло до прозореца. Носеше пеньоар от бяла коприна и червен тюрбан. В скута си беше сложила плетивото. Дипейп изумено я погледна. Тя загадъчно се усмихна на двамата, каза:
— Здравейте, господа! — и отново раздвижи иглите за плетене. Навън канонадата продължаваше (младежта никога не може да изчака до големия ден; ако има фишеци под ръка, непременно трябва да им се палне фитилът), нервно изцвили кон, момчетата хрипливо се смееха.
Дипейп се обърна към Рейнолдс, който сви рамене и кръстоса ръце, за да придърпа краищата на наметалото си. По този начин изразяваше съмнение, неодобрение, или и двете.
— Някакви проблеми?
Джонас стоеше на прага на банята и бършеше пяната от лицето си с крайчеца на преметнатата през рамото му кърпа. Беше гол до кръста. Дипейп го беше виждал в този вид достатъчно често, но плетеницата от избледнели белези винаги го караше да чувства лека болка в стомаха.
— Ами… Знаех, че използваме дамски будоар, но не съм и предполагал, че дамата върви в комплект с него.
— Вече знаеш — Джонас хвърли кърпата в банята, отиде до леглото и взе ризата си. Зад него Корал вдигна глава, хвърли алчен поглед към голия му гръб и отново се върна към плетивото си. Джонас се облече.
— Как вървят нещата в Ситго, Клей?
— Всичко е спокойно. Но ще се вдигне голям шум, ако някои млади немирници напъхат дългите си носове там.
— Колцина сте поставили на нефтеното поле и как са разположени?
— Десетима през деня. Една дузина нощем. С Рой проверяваме всяка смяна, но както казах, всичко е спокойно.