Джонас кимна, но не беше доволен. Надявал се беше да измъкне хлапетата от Ситго досега, както се беше надявал и да ги въвлече в конфронтация, като разграби техния лагер и убие гълъбите им. Чувстваше се като човек, влязъл в пасището при три млади бичета. Размахваше червена кърпа, правеше се на тореадор и ги дразнеше по всички възможни начини, но биковете продължаваха да не му обръщат внимание. Защо?
— А операцията ни? Как се развива?
— Като по часовник — отвърна Рейнолдс. — Четири танкера през нощта, по двойки, през последните четири нощи. Ренфрю е дежурен, онзи, от Лейзи Сюзен. Все още ли искаш да оставим половин дузина като примамка?
— Аха — кимна Джонас и в този момент на вратата се почука.
Дипейп подскочи:
— Да не би…
— Не — каза Джонас. — Нашият приятел с черната роба се е махнал. Може би се кани да потърси спокойствие при войниците на Добрия преди битката.
Дипейп се разсмя. Жената с пеньоара продължи да гледа към плетивото си и не каза нищо.
— Отворено е — извика Джонас.
В стаята влезе мъж, който носеше сомбреро, наметало и сандали — типични за фермер или говедар, но лицето му беше бледо и изпод сомбрерото се показваше кичур руса коса. Беше Латиго — сигурен човек и без грешка, но твърде много приличаше на човека с черната роба… направо си беше същият.
— Радвам се да ви видя, господа — каза новодошлият и затвори вратата. Лицето му — сурово и смръщено — принадлежеше на човек, на когото не му се е случвало нищо добро от години. Може би дори от самото му раждане насам.
— Джонас? Добре ли си? Какво ново? — попита той.
— Добре съм и всичко е наред — каза Джонас. Подаде му ръка. Латиго отвърна на ръкостискането му. Не се ръкува с Дипейп и Рейнолдс, вместо това погледна към Корал.
— Пожелавам ти дълги дни и приятни нощи, госпожо!
— Да ти се връща двойно, сай Латиго! — каза тя, без да откъсне поглед от плетивото си.
Той седна на единия край на леглото, измъкна кесия с тютюн изпод наметалото си и сви цигара.
— Няма да остана дълго — каза. Говореше с резкия, накъсан акцент на северния Вътрешен свят, където — както Дипейп беше чувал — чукането на елени все още беше най-популярният спорт.
— Няма да е разумно — продължи той. — Не пасвам добре на картинката, ако някой погледне по-отблизо.
— Не — каза Рейнолдс заинтригувано. — Така си е Латиго гневно го погледна, след което се обърна към Джонас:
— По-голямата част от групата ми е на лагер на тридесет колела оттук, в гората западно от Айболт Каньон… Какъв е този отвратителен звук в каньона, между другото? Плаши конете.
— Изтъняване — обясни Джонас.
— Изкарва акъла и на хората, ако се приближат твърде много — обади се Рейнолдс. — По-добре се дръж настрани, капитане.
— Колко сте? — попита Джонас.
— Сто човека. Добре въоръжени.
— Така е било, казват, и с хората на властелина Пърт!
— Не дрънкай врели-некипели.
— Виждали ли са истинска битка?
— Достатъчно пъти, за да знаят какво е това — каза Латиго и Джонас разбра, че той лъже. Фарсън беше задържал ветераните в планинските си убежища. Тук беше пратил само малък експедиционен корпус, в който без съмнение само сержантите знаеха какво друго да правят с пикалата си, освен да пускат вода през тях.
— Една дузина са при Висящата скала, пазят танкерите, които твоите хора са докарали дотам — добави Латиго.
— Вероятно са даже повече от необходимото!
— Не съм рискувал да се пъхам в това забравено от бога подобие на град, за да обсъждам решенията си с теб.
— Моля за извинение, сай — отвърна Джонас небрежно. Седна на пода до креслото на Корал и също си сви цигара. Торин сложи встрани плетивото си и нежно загали косата му. Дипейп не беше в състояние да разбере какво толкова привлекателно намира в нея Елдред — когато я гледаше, виждаше само една грозна кучка с голям нос и цици колкото житни зърна.
— Що се отнася до тримата младежи — каза Латиго с тон на човек, който се пъха право в центъра на събитията, — Добрият е извънредно обезпокоен да научи, че в Меджис има посетители от Вътрешния свят. А сега вие ми казвате, че не са това, за което се представят. Какви са в такъв случай?
Джонас перна ръката на Корал, сякаш беше досадно насекомо. Без да се притеснява, тя се върна към плетенето.