— Не са младежи, а хлапета, и ако идването им тук е ка, мисля, че Фарсън много се безпокои — може би по-скоро това е наше ка, отколкото на Сдружението.
— За съжаление няма да можем да осветим Добрия относно твоите теологични заключения — каза Латиго. — Донесли сме няколко радиостанции, но или са повредени, или не могат да работят на такова голямо разстояние. Никой не знае причината. Мразя всички тези боклуци. Боговете ни се подиграват за тях. Тъй че сме оставени сами на себе си, приятелю. За добро или за зло…
— Фарсън не бива да бъде безпокоен без причина! — отбеляза Джонас.
— Добрият иска тези хлапета да бъдат третирани като заплаха за плановете му. Очаквах Уолтър да ти е казал същото.
— Аха. И не съм забравил нито дума. Сай Уолтър е незабравим човек.
— Да! — съгласи се Латиго. — Той е показалката на Добрия. Главната причина да те посети беше да ти посочи тези момчета.
— Точно това направи. Рой, разкажи на сай Латиго за твоето посещение при шерифа онзи ден.
Дипейп нервно си прочисти гърлото:
— Шерифът… Авери…
— Познавам го, дебел е като прасе по Пълноземие — каза Латиго. — Продължавай.
— Един от неговите заместници занесе съобщение на трите момчета, докато брояха конете на Ската.
— Какво съобщение?
— Да стоят извън града по Жътва, да се разкарат от Ската па празника и най-добре да стоят близо до щаба си в този лен, защото по време на празненствата си хората от Баронството не обичат да срещат чужденци, дори и онези, които харесват.
— А те как приеха предупреждението?
— Веднага се съгласиха да не припарват тук по Жътва — каза Дипейп. — Такъв си им е обичаят, да са послушни като агънца, когато някой ги помоли нещо. Те си знаят най-добре, разбира се — тук няма някакви ограничения за чужденците по време на Жътва, поне не повече, отколкото навсякъде другаде. Всъщност доста често се случва странниците да участват във фестивала, което, сигурен съм, хлапетата знаят. Идеята е…
— … да ги накараме да вярват, че се каним да потеглим на самия празник — нетърпеливо завърши Латиго. — Но искам да знам дали са убедени? Можеш ли да ги заловиш в деня преди Жътва, както обеща, или ще бъдат подготвени?
Дипейп и Рейнолдс погледнаха Джонас. Той се протегна и сложи ръка върху кльощавото бедро на Корал. „В това е проблемът“ — помисли си той. Щяха да му държат сметка за онова, което се канеше да каже — и то безмилостно. Ако беше прав, Големите ковчези щяха да бъдат почитани и… може би възнаградени. Ако грешеше, щяха да ги обесят толкова високо и така яко, че главите им да се откъснат, като увиснат на въжето.
— Ще ги хванем лесно както кацнали на земята птици — каза Джонас. — „Измяна“ е точната дума. Трима млади мъже, всичките високопоставени, платени от Джон Фарсън. Шокиращо! Какво може да е по-показателно за злите времена, в които живеем?
— Викне ли някой за предателство и се събере тълпа…
Джонас награди Латиго с ледена усмивка.
— Като концепция измяната може и да е малко неясна за хората, дори ако тълпата е пияна и пиенето е доставено и платено от коневъдната асоциация. Едно убийство обаче… особено това на обичания кмет…
Дипейп стреснато погледна към сестрата на кмета.
— Колко жалко — каза тя и въздъхна. — Можех да бъда избрана да водя тълпата лично!
Дипейп реши, че най-накрая е разбрал с какво тя привлича Елдред — беше студенокръвна точно като него.
— От друга страна — каза Латиго, — част от собствеността на Добрия е изпратена при теб да я пазиш! Една стъклена топка…
Джонас кимна:
— Да, наистина. Сладка джунджурийка.
— Научих, че си я оставил при местната магьосница.
— Да.
— Ще трябва да я върнеш. Скоро.
— Не учи дядо си да пържи яйца — кисело каза Джонас. — Ще изчакам, докато приберем хлапенцата.
Рейнолдс попита заинтригувано:
— Гледал ли си в нея, сай Латиго?
— Не точно, но съм виждал хора, които са. — Той замълча за момент. — Един полудя и трябваше да бъде застрелян. Само още веднъж бях виждал човек в такова състояние — преди тридесет години, в края на голямата пустиня. Беше ухапан от бесен койот.
— Пу-пу! — промърмори Рейнолдс и потупа гърлото си три пъти. Много се страхуваше от бяс.