Сюзан, изумена, погледна към старите си панталони в цвят каки.
— Но това е боя — не виждаш ли? С Чета рисувахме декорите за празника в къщата на кмета! Изцапала съм се, когато Харт Торин — не Диърборн, а Торин — ме нападна в ъгъла, където държим декорите и фишеците. Решил бил, че е открил идеалното място и време за малко борба! Хвърли се отгоре ми, изпразни се в гащите си и си отиде доволен! Той е истинско животно — тя смръщи нос, макар че напоследък чувстваше само отвращение към Торин. Страхът й от него беше преминал.
Междувременно лелята я оглеждаше с блеснали очи. За пръв път Сюзан сериозно се замисли върху психическото й здраве.
— Нелоша история — прошепна Кордилия накрая. Над веждите й се беше събрала пот, а сините вени на слепоочията й пулсираха. Дори беше започнала да мирише напоследък, независимо дали се е къпала или не — излъчваше неприятна кисела смрад.
— След като се въргаляхте ли измислихте това? — изписка тя.
Сюзан пристъпи напред, сграбчи костеливата длан на жената си и я плесна върху едно от петната на коленете си. Кордилия изпищя и се помъчи да се дръпне назад, но Сюзан я държеше здраво. След това вдигна ръката към лицето на леля си и я задържа там, докато не се убеди, че онази е успяла да помирише добре пръстите си.
— Усещаш ли, лельо? Боя! Рисуваме с нея върху оризовата хартия за цветните фенери!
Китката в хватката на Сюзан постепенно се отпусна, втренченият в нея поглед лека-полека се избистри.
— Аха! — каза Кордилия. — Боя! — След малко добави: — Този път наистина е боя.
Оттогава Сюзан твърде често беше обръщала глава само за да види как лелята я следва по улиците — или пък някой от множеството приятели на Кордилия да я следи с подозрителен поглед. Когато яздеше към Ската, винаги имаше усещането, че е наблюдавана. Два пъти досега четиримата бяха отивали на гробището, където тя беше обещала да се срещне с тях. И двата пъти плановете им се бяха проваляли, винаги в последния момент. Сега пък беше забелязала най-големият син на Брайън Хуки да я зяпа по странен, предизвикателен начин. Всичко си оставаше само предчувствие, но беше твърде силно.
Допълнително утежняваше положението й фактът, че не по-малко от Роланд й се искаше да се срещат — и то не за съвещания. Имаше нужда да вижда лицето му, да държи ръцете му… Всички останали сладости можеха да почакат, но трябваше да го вижда и докосва, да се убеди, че той не е просто халюцинация на едно самотно, изплашено момиче.
Накрая Мария й беше помогнала — Бог да благослови малката, която разбираше повече, отколкото предполагаше Сюзан. Мария беше отишла при Кордилия със съобщението, че Сюзан ще прекара нощта в крилото за гости на Сийфронт. Съобщението беше от Олив Торин и при всичките си подозрения Кордилия не би могла да предположи, че е фалшиво. И то не беше. Олив го беше написала, покорно и без да задава въпроси, когато Сюзан я помоли.
— Какво й има на племенницата ми? — беше се озъбила Кордилия.
— Уморена е. И е прихванала dolor de garganda.
— Възпалено гърло? Току пред празника? Глупости! Не вярвам! Сюзан никога не боледува!
— Dolor de garganda! — повтори Мария, безразлична, както единствено селянките могат да бъдат, пред лицето на висшестоящите — и Кордилия трябваше да се задоволи с обяснението. Самата Мария нямаше никаква представа в какво се е забъркала Сюзан, но точно това беше желанието на девойката.
Сюзан се беше измъкнала през терасата. Пъргаво се беше спуснала по сплетените лози, растящи по северната стена на сградата, и беше минала през задната врата за прислугата. Роланд я чакаше до вратата и след две минути на пламенни ласки, върху които няма да се спираме подробно, те препуснаха заедно върху Ръшър към гробището, където Кътбърт и Алан трескаво ги очакваха, изпълнени с предчувствия и надежда.
3
Сюзан първо погледна към спокойния блондин с обло лице, чието име не беше Ричард Стокуърт, а Алан Джоунс. После се обърна към другия — този, който явно се съмняваше в нея и може би дори я мразеше. Името му беше Кътбърт Алгууд.
Седяха един до друг на повалена надгробна плоча, обраснала с бръшлян. Сюзан скочи от гърба на Ръшър и бавно се приближи към тях. Те се изправиха. Алан се поклони по типичния за Вътрешния свят начин, с изнесен напред крак и сгънато коляно…