— Госпожо, желая ви дълъг живот и…
Другият застана до него — слаб и мургав, с лице, което щеше да бъде красиво, ако не изглеждаше толкова неспокойно. Тъмните му очи наистина бяха хубави.
— … и приятни нощи! — завърши Кътбърт, копирайки поклона на Алан. Двамата толкова приличаха на смешници от скеч, че Сюзан се засмя. Не можа да се удържи. Направи реверанс, разтваряйки ръце, за да разгъне полите, които не носеше.
— Да ви се връща двойно, господа.
След което се огледаха взаимно — трима младежи, неуверени как точно да се отнасят един с друг. Роланд не се опита да им помогне — седеше на гърба на Ръшър и ги следеше внимателно.
Сюзан пристъпи несигурно напред. Вече не се смееше. В ъгълчетата на устните й още се таеше усмивка, но погледът й беше станал сериозен.
— Надявам се, че не ме мразите — каза. — Бих ви разбрала, ако е така — вмъкнах се в плановете ви… както и между вас тримата, но съм безпомощна. — Протегна ръце към Алан и Кътбърт. — Обичам го!
— Не те мразим — отвърна Алан. — Нали, Бърт?
В продължение на един ужасен миг Кътбърт запази мълчание, зазяпан над рамото на Сюзан и очевидно проучващ изгряващата Демонска луна. Девойката почувства как сърцето й спира. После погледът му се насочи към нея и той се усмихна толкова сладко, че през съзнанието й като комета прелетя объркваща, но ярка мисъл: „Ако бях срещнала първо него…“
— Възлюбената на Роланд е и моя възлюбена — каза Кътбърт. Протегна се, стисна ръцете й и я дръпна напред, за да застане между него и Алан — като сестра между двамата си братя. — Приятели сме, откакто сме били в пеленки и ще продължим да сме заедно, докато един от нас напусне пътеката! — После се ухили като хлапе. — Макар че май ще открием края на пътеката четиримата.
— И то скоро — добави Алан.
— Освен ако — завърши Сюзан Делгадо — леля ми Кордилия не се присъедини към нас.
4
— Ние сме ка-тет — каза Роланд. — Един, съставен от много.
Той ги огледа последователно, не видя несъгласие в очите им. Бяха се преместили в мавзолея и дъхът им излизаше на бели облачета от устите и от ноздрите им. Роланд приклекна срещу тримата, седнали на каменната пейка, обградена от погребални букети в каменни вази. Подът беше осеян с листенца от увехнали рози. Кътбърт и Алан от двете страни па Сюзан я бяха прегърнали по доста необичаен за тях начин. Роланд отново си я представи като сестра между защищаващи я братя.
— По-силни сме, отколкото бяхме — каза Алан. — Чувствам го отлично.
— Аз също — заяви Кътбърт и се огледа. — Чудесно място за сбирки. Особено за ка-тет като нашия.
Роланд не се усмихна — беше лишен от чувство за хумор.
— Нека да поговорим за онова, което става в Хамбри! След това ще обсъждаме най-близкото бъдеще!
— Не сме изпратени тук по работа — обясни Алан на Сюзан. — Бащите ни просто искаха да ни махнат от пътя си, това е всичко. Роланд изпитваше враждебност към човек, който вероятно е в свитата на Джон Фарсън…
— Изпитваше враждебност към… — каза Кътбърт. — Страхотен израз! Мисля да го запомня и да го използвам при всяка възможност.
— Вземи се в ръце — сопна се Роланд. — Нямам желание да стоя тук цяла нощ!
— Приеми извиненията ми, о, Велики — каза Кътбърт, но очите му танцуваха по определено непочтителен начин.
— Дойдохме заедно с нашите пощенски гълъби, които да приемат и отнасят писма! — продължи Алан. — Но мисля, че гълъбите са тук по-скоро за да са сигурни родителите ни, че всичко е наред!
— Така си е — намеси се Кътбърт. — Алан се опитва да обясни, че бяхме много изненадани. С него имахме някои… разминавания… относно това какво да предприемем. Искаше да изчакаме. Не бях съгласен. Но сега вярвам, че е бил прав.
— Само че се убеди по погрешен начин — сухо добави Роланд. — Във всеки случай отдавна сме изгладили отношенията си.
Сюзан притеснено местеше поглед от единия към другия. Очите й се спряха върху белега на долната челюст на Роланд, ясно видим дори на слабата светлина, която проникваше през полуотворената врата.
— Как точно сте ги изгладили? — попита тя.
— Няма значение — обяви Роланд. — Фарсън смята да предизвика битка или може би цяла серия схватки в планините Шавед на северозапад от Гилеад. За силите на Сдружението, насочили се към него, ще изглежда като капан. Ако всичко вървеше нормално, наистина щеше да е капан… Фарсън обаче има намерение да ги подведе, обкръжи и унищожи с помощта на оръжията на Древните. За тази цел кара петрол от Ситго. Петролът в танкерите, които видяхме.