Над града беше надвиснало странното усещане, че през този сезон нещо се е объркало. Беше настъпило Затварянето на годината; но също тъй и краят на спокойствието. Защото тук, в сънливото Външно баронство на Меджис, не след дълго щеше да избухне най-големият военен конфликт в Средния свят; точно оттук щяха да потекат реките от кръв. След две години, не повече, светът, какъвто го знаеха, щеше да бъде изтрит от лицето на земята. И това започваше точно оттук. Тъмната кула надаваше зверски викове от средата на розовите градини. Времето беше като отражение във водата.
2
Корал Торин вървеше по Хай Стрийт, когато забеляза Шийми, повел Капричозо в обратната посока. Момчето си пееше „Безгрижна любов“. Напредваше бавно — бъчонките, натоварени на гърба на Капи бяха големи почти колкото и онези, които наскоро беше карал в Кьос.
Корал доста весело поздрави своето момче за всичко. Имаше причина да е в добро настроение — Елдред Джонас не признаваше седмицата на въздържание. А за човек със сакат крак той беше изключително изобретателен.
— Шийми — подвикна тя. — Къде отиваш? Към Сийфронт ли?
— Аха! — отвърна Шийми. — Нося им ракията, която бяха поръчали. Какви ли не гости пристигат за празника, охо, с тонове. Танцуват много, горещят се много, пият много, за да охладят страстите си. Ей, колко си хубава днес, сай Торин, бузите ти розови-розови, честно слово!
— О, колко мило от твоя страна, Шийми. — Тя го награди с широка усмивка. — Тръгвай сега, мързеливецо, не се помайвай!
— Няма-няма, изчезвам.
Корал позяпа след него и продължи да се усмихва. „Танцуват много, горещят се“ — беше казал Шийми. Не беше сигурна за танците, но че тазгодишният жътвен празник щеше да е горещ, това беше сигурно. Наистина много нажежен.
3
Мигел пресрещна Шийми на алеята пред Сийфронт, стрелна го с презрителния поглед, който пазеше специално за незначителни въшки като него, и отпуши първо едната бъчвичка, после и другата. Първата само помириса, но във втората си пъхна пръста и след това замислено го облиза. Приличаше на старо, брадато бебе с хлътнали бузи и беззъба уста.
— Вкусно, а? — попита Шийми. — Вкусно като баничка, а, драги ми Мигел, дето си бил тук хиляда години.
Мигел, все още смучейки пръста си, го награди с кисел поглед:
— Изчезвай, тъпако.
Шийми поведе мулето си покрай къщата и към кухнята. Вятърът откъм океана беше остър и вледеняващ. Момчето помаха на жените в кухнята, но нито една не му махна в отговор — като че ли въобще не го бяха видели. На всяка от плочите на огромната печка кипеше по един чайник и жените се движеха като призраци сред парата. Носеха широки памучни рокли с дълги поли — досущ нощници — а косите си бяха вързали с яркоцветни кърпи.
Шийми свали първо едната бъчвичка от гърба на Капи, после и другата. Пъшкайки, ги отнесе до голямата дъбова цистерна до задната врата. Вдигна капака и се дръпна назад от дразнещата очите кисела миризма на отлежала ракия.
— Пфу! — промърмори и вдигна първия варел. — Шъ зема да се напия само като го помирисвам туй!
Изля ракията, като внимаваше да не разсипе и капчица. Когато приключи, цистерната беше пълна почти догоре. По Жътва ябълковата ракия щеше да се пие като вода, тъй че беше добре Сийфронт да има стабилен запас.
Нагласи празните бъчонки на местата им, надникна още веднъж в кухнята, за да се увери, че не е бил забелязан (не беше, простоватото хлапе от кръчмата на Корал беше последното нещо, на което някой би обърнал внимание тази сутрин), след това поведе Капи не по пътя, по който бяха дошли, а по пътеката, водеща към хамбарите на Сийфронт.
Сградите бяха три, построени една до друга, и пред всяка стоеше червеноръко плашило. Те сякаш гледаха право в Шийми и той потрепери. След това се сети за посещението в къщата на онази луда стара вещица Рия. Е, тя наистина беше ужасяваща. Тези тук бяха само чучела, натъпкани със слама.
— Сюзан? — тихичко подвикна той. — Тук ли си?
Вратата на средния склад беше открехната. Сега се отвори още малко.
— Влизай — също така тихо го подкани Сюзан. — Вкарай и мулето. Побързай.
Той поведе Капи към вътрешността на хамбара, откъдето се разнасяше аромат на сено, боб, кожа… и нещо друго. Нещо по-остро. „Бомбички! — помисли си той. — Гърмящ прах, точно тъй!“