В колана на панталоните на Куинт беше затъкнат стар мускет — Рейнолдс не беше виждал подобно оръжие от години. Помисли си, че ако Куинт е късметлия, когато дръпне спусъка, просто няма да уцели. Ако пък няма късмет, пушкалото ще му гръмне в лицето и ще го ослепи.
— Всичко наред ли е? — попита.
Куинт отвърна с типичните за Меджис дрънканици. Барки го изслуша, после каза:
— Всичко е наред, сай. Казва, че той и хората му започват да губят търпение. — Усмихна се весело и добави: — Ако мозъкът беше от барут, на този тъпак нямаше да му стигне да си взриви даже и носа.
— Можем ли да му се доверим?
Барки сви рамене.
Преминаха през горичката. Там, където Роланд и Сюзан бяха преброили почти тридесет танкера, сега имаше само половин дузина — и единствено два от шестте бяха пълни с петрол. Пазачите бяха насядали по земята или хъркаха с нахлупени на лицата сомбрера. Повечето от тях имаха оръжия, които не изглеждаха по-сигурни от мускета на Куинт.
— Предай на властелина Пърт, че ако момчетата дойдат, това трябва да бъде перфектна засада и хората ще имат само един шанс да си свършат работата както трябва — каза Рейнолдс на Барки.
Барки преведе на Куинт. Куинт на свой ред се ухили, разкривайки кошмарните си почернели и пожълтели криви зъби. Каза нещо, протегна ръце и ги сви в огромни, покрити с белези юмруци, един над друг, сякаш извиваше врата на невидим противник. Когато Барки се помъчи да превежда, Рейнолдс му махна да си затваря устата. Беше схванал само една дума, но тя му стигаше: muerto.
5
Цялата предпразнична седмица Рия беше прекарала пред стъклената топка, втренчена в дълбините й. Беше отделила време да пришие главата на Ермот към тялото му с груби черни конци и сега седеше с разлагащата се змия, омотана около раменете й, гледаше и мечтаеше, без изобщо да забелязва смрадта, която влечугото започна да излъчва. Мъсти на два пъти се приближава, мяукайки от глад, но всеки път Рия го изритваше встрани, без дори да го погледне. Тя самата слабееше все повече и заприличваше на черепите, подредени на полицата до вратата на спалнята й. От време на време задрямваше, все тъй с топката в скута си и вмирисаната змия около врата си, главата й увисваше, острата й брадичка се забиваше в гърдите й, от устните й потичаха лиги — но нито веднъж не заспа както трябва. Имаше твърде много за гледане.
И всичко това беше нейно! През тези дни дори не й се налагаше да прокарва ръце над кълбото, за да разсее розовите мъгли във вътрешността му. Всички случки в Баронството, всички жалки (и не-тъй жалки) престъпленийца, всичките злодейства лежаха като на длан пред нея. Повечето от това, което виждаше, бяха незначителни дреболии — мастурбиращи момчета зяпаха през ключалките в стаите на голите си сестри, съпруги претърсваха джобовете на мъжете си, търсейки скрити пари или тютюн, пианистът Шеб облизваше седалката на стола, на който се беше отпуснала за малко любимата му курва, едно момиче от Сийфронт наплю възглавницата на Кимба Раймър, след като канцлерът го беше ритнал, задето се е забавило да се разкара от пътя му…
Всичко това потвърждаваше мнението й за обществото, което беше загърбила. Понякога неистово се смееше, друг път говореше на хората, които виждаше в стъклената топка — сякаш можеха да я чуят. На третия ден от седмицата преди Жътва Рия престана да ходи и до тоалетната, макар да можеше да носи топката със себе си и там. Под стола й започна да се събира локва урина.
На четвъртия ден Мъсти престана да се приближава до нея.
Рия сънуваше и се загуби в сънищата си, както се беше случвало и на други преди нея — дълбоко потънала в мръсните удоволствия от гледането, изобщо не забеляза как розовата топка отмъкваше останките от нейната душа. Ако го беше усетила, най-вероятно щеше да реши, че сделката е съвсем честна. Виждаше онова, което хората правят тайно, и това беше единственото, което я интересуваше; за него беше почти готова да продаде и живота си.
6
Момчето каза:
— Остави ме да я запаля, мътните да те вземат.
Джонас веднага разпозна гласа му — беше онзи негодник, който размахваше отрязана кучешка опашка след него и крещеше „Ние сме Големи ковчези, досущ като теб!“.